— И така, какво се случи вчера на булевард „Вернадски“? — с бащински глас попита радиото, докато Артьом излизаше на улицата. — Какво означава атаката срещу Замъка? Кой търси открито противопоставяне? И най-важното, заплашва ли Тайния Град война на Великите Домове?
Тайния Град?!! Артьом изпусна волана, голфът кривна на страни, и отдясно се разнесе възмутен вой на клаксон, а пред очите му се появи лицето на Серебрянц.
— Тези въпроси задавам на капитан де Гир, който любезно се съгласи да даде ексклузивно интервю за нашата програма, — продължи през това време радиото. — Капитане, как ще коментирате вчерашните събития?
— Неуправляеми и глупави — с тези си качества Червените Шапки са станали пословични, — разнесе се студен мъжки глас. — Вчерашните събития го потвърждават. И на някого ще му се наложи да отговаря за тях.
— На кого?
— Първо, на самите Червени Шапки. Днес великият магистър им обяви война.
— Войната до пълно унищожение е забранена от Кодекса.
— Ние имаме намерение просто да намалим популацията им до приемливо ниво.
— Тоест, вие не смятате, че зад нападението стои някой от Великите Домове?
— Уверени сме, че не стои.
— Вярно ли е, че Червените Шапки са похитили Картагенския Амулет?
— Слухове, — отсече де Гир след кратка пауза. — Ако това е била целта им, не можаха да я постигнат.
Артьом бързо хвърли поглед към малката черна раница, която мирно си седеше на съседната седалка.
— Благодарим на капитан де Гир за интервюто. За съжаление представителите на Великия Дом Нав и Великия Дом Люд се въздържаха от коментар. Надяваме се, че развитието на събитията ще ги накара да променят позицията си и да споделят с Тайния Град информацията си. Вие слушахте извънредното предаване на рубриката за анализи „Скрити помисли“, с вас беше Карим Томба. Следва реклама.
Карим Томба! Артьом знаеше това име. Томба водеше анализаторско ежедневно предаване по ТВЦ и колонка във вестник „Известия“! Умен и язвителен журналист, за когото не съществуваха авторитети. Да го чуе на тази странна вълна беше съвсем неочаквано.
— Уважаеми господа! — жизнерадостно избърбори радиото с приятен женски глас. — Търговската гилдия има честта да съобщи, че в Тайния Град е пристигнал първият за тази година Голям Източен Керван. Заповядайте в супермаркетите на Гилдията на „Болшая Якиманка“ и Кузнецкия Мост! Само там ще намерите последните новости от жълтите империи с удивителна десетпроцентна отстъпка! Древни манускрипти и талисмани на манджурските магове, безценно оръжие от могилите на Виетнамските Завоеватели и съвременни лечебни средства, приготвени в нелегалните тайвански фабрики. Красиви украшения за вашия дом. Ние рискувахме живота си и донесохме за вас всички чудеса на Изтока! Редовните клиенти могат да се свържат с керван-башията незабавно. Наберете на вашия приемник 777–612, и нашите оператори ще приемат поръчката ви. Услугата е платена.
Радиото се закашля и Артьом безмилостно го изключи.
Южният Форт, щабквартирата на Червените Шапки
Москва, Бутово,
27 юли вторник, 07:03
Рано сутринта в Бутово влязоха дълга тъмночервена лимузина, вратите на която бяха украсени със златни изображения на изправен еднорог, и два съпровождащи автомобила, пълни с въоръжени гвардейци. Франц де Гир, повелител на войната и капитан на гвардията на великия магистър, и Нелсън Бард, магистър на ложата на Мечовете, носеха официален манускрипт, известяващ започването на война. Съгласно Кодекса нито един Велик Дом не можеше да започне бойни действия без предизвестие.
Кортежът спря до металните врати на Южния Форт и въоръжените гвардейци от съпровождащите автомобили заобиколиха лимузината. С помощта на майстор на илюзиите над делегацията беше хвърлена мъгла, и рицарите не се страхуваха, че случайни свидетели ще видят готовото за стрелба оръжие. Съгласно същия този Кодекс посланиците бяха неприкосновени, но чудите вече не вярваха на диваци.
Пръв от лимузината излезе де Гир, и мръщейки се срещу яркото сутрешно слънце, взе от ръцете на пажа кутията с манускрипта. След него към вратите на Форта се приближи Бард, облечен също като капитана в прости челски дрехи — костюм, риза, вратовръзка и боти с големи токи. Шофьорът на лимузината учтиво натисна клаксона, опитвайки се да привлече вниманието на Червените Шапки, а гвардейците дружно свалиха предпазителите на автоматите. Щракането им се разнесе неочаквано силно по празната улица и беше единственият отговор на сигнала. Южният Форт мълчеше, и освен сънените обитатели на съседните къщи, чиито недоволни лица се мяркаха по прозорците, никой не се интересуваше от идването на чудите. Франц кимна към малката вратичка в едно от крилата на вратите: