— Едновременно с това великият магистър милостиво обяви, че Червените Шапки, които се предадат доброволно, могат да разчитат на снизхождение. На останалите предайте това. — Повелителят на войната заби до дръжката кинжала в каменната стена на Южния Форт.
Сградата на фирма „ГВ“
Москва, ул. „Покровка“
27 юли, вторник, 08:56
Къщата, собственост на фирмата, за която работеше Артьом, се намираше на края на „Покровка“, срещу паспортния отдел на полицейското управление. Главният вход, украсен с помпозна абревиатура „ГВ“, се отваряше в девет часа, за това Артьом както обикновено паркира в двора и влезе през служебния.
Настроението вътре отговаряше на започващия ден — слънчево и топло. Обикновено киселият охранител се усмихваше широко, и сподели с Артьом, че директорът е заминал на поредното сафари, оставяйки фирмата на вятърничавия си заместник, а всички сътрудници като деца се радваха на летния ден и цялата предстояща седмица. В офиса цареше атмосфера на истинско братство и взаиморазбирателство. Колегите се носеха по коридорите плавно и лениво, а малкото кафе на втория етаж беше препълнено. По всяко друго време Артьом незабавно щеше да се включи в стихийния празник, но не и днес.
Малката черна раница пареше в ръцете му.
Той се добра до отдела си, пусна компютъра — трябваше да се имитира трудова дейност, и с нежелание набра номера, който му беше дал Кортес. Отсреща вдигнаха веднага.
— Слушам ви. — Гласът беше учтив, но сух.
Артьом се огледа — колегите му бурно обсъждаха заминаването на директора и не му обръщаха никакво внимание.
— Имам пратка от Кортес.
Фразата прозвуча съвсем шпионски, но отсреща се отнесоха към нея абсолютно сериозно.
— Прекрасно. При вас ще дойде мой помощник, казва се Ортега. Как да ви намери?
И нито дума за това, че са чакали да се обади цяла нощ. Артьом обясни как се стига до офиса.
— Необходими са ни двайсет минути. Ако обичате, не ходете никъде.
Артьом затвори телефона, усещайки нарастващо безпокойство. Предстоящата среща го притесняваше.
— Клиент? — поинтересува се Костик, когото заради къдравата коса наричаха Пушкин.
Той беше щатният шегаджия на отдела и основен организатор на масови мероприятия. Артьом не възнамеряваше да му обяснява каквото и да е, за това кимна към раницата:
— Леля се обади, обещал съм да й намеря карданов вал.
— Като не искаш да кажеш, хубаво, — обиди се Костик.
Артьом напрегнато се усмихна, но докато измисли как да заглади ситуацията, телефонът иззвъня.
— Извинявай, — той вдигна слушалката — Ало.
— Чакат ви на главния вход.
Артьом си погледна часовника — бяха минали само две минути, значи, най-вероятно е клиент. Да се заемаме със служебните задължения.
— Сега идвам.
В приемната го очакваше нисичък дребен тийнейджър с бял комбинезон и бейзболна шапка с познатата емблема „ОТС“. Като видя Артьом, той подсмръкна и измъкна от куриерската си чанта някакъв лист.
— Служба за доставки. Имате колет.
— Нищо не съм поръчвал.
— Това е информация. Безплатна — момчето нетърпеливо подскочи. — Подпишете.
То скри листа в чантата и извади обемист плик.
— За Артьом Головин, — прочете момчето.
— Правилно — Артьом хвана плика.
Не успя да го вземе. Момчето вдигна въпросително вежди, докато продължаваше да го стиска здраво. Артьом въздъхна обречено и извади портфейла си. Момчето се усмихна и одобрително закима с глава.
След като си получи бакшиша, то пусна плика и изчезна вдън земя.
— Реклама? — попита охранителят.
— Сигурно. — Артьом подозрително гледаше плика.
— Не се живее от тях, — сподели охранителят, излезе пред пропуска и оправи карираното си сако. — Малко са им пощенските кутии, даже и на работа вече идват.
Както се изясни, в плика нямаше реклами. По-точно нямаше само реклами. Първият документ, който Артьом извади, гласеше:
Скъпи приятелю!
Днес вие се включихте в Обединената Телекомуникационна мрежа на корпорация „Т-Град Комюникейшън“ („Тиградком“). От все сърце ви поздравяваме с това и искаме нашето сътрудничество да бъде дълго и взаимно изгодно.