На следващия лист имаше договор за включване в ОТС, предвиждаш неголям абонамент, сметка и приходен ордер. Подпис, печат. Артьом с изненада разбра, че е платил предварително за предоставените услуги.
Следваше купчинка красиви рекламни проспекти. Обикновено Артьом не разглеждаше подобни глупости, но сега ситуацията го изискваше.
Гланцирана хартия, тъмносин печат: „Каним ви в Единствената Публична Библиотека на Тайния Град! Тихи уютни зали и прекрасно подбрана литература по всички теми, които ви интересуват — от периодики до древни манускрипти, много от които нямат електронен вариант. Гарантира се локален достъп до затворените библиотеки на Великите Домове.“
Гланцирана хартия, яркожълт печат: „Уникалният метод на брат Ястребус! Амбулаторна корекция на хронични изтичания. Двуседмичният курс на лечение ще ви помогне напълно да се избавите от този неприятен недъг и отново да почувствате вкуса на истинския живот. Предложението важи за всички генетични статуси. Прилага се лиценз на Ерлийския манастир за частна практика.“
Достатъчно. Артьом сложи настрани рекламните проспекти и отвори тесен продълговат плик, а от там изпадна черна пластмасова карта, на която със златни букви пишеше „Тиградком“. На нея Артьом видя своя снимка, отпечатък от палеца си и сложна черно-бяла шарка.
Инструкцията за експлоатация, приложена към картата, беше лаконична:
„Скъпи приятелю!
Универсалната карта «Тиградком» е Вашият пропуск в света на ОТС, и единственият документ за идентификация в Тайния Град. Използвайте я във всички приспособления и устройства, предназначени за кредитни карти. Ако загубите картата, или за всякаква допълнителна информация отидете на адрес www.t-grad.com или на телефон 777, денонощно.“
— Да не си забогатял? — Костик кимна към картата и направи мързелив опит да я стигне. — Коя банка?
— „Мост“. — Артьом не обърна внимание на жеста му и прибра картата в джоба си. — Ще ходя във Франция през отпуската, и реших да не нося пари в брой.
— Добре си живееш.
— Цял живот се стремя към това.
— Да-да. — Костик се обърна към компютъра си.
В последно време работите на Артьом вървяха по-добре от неговите, беше успял да сключи няколко доходни договора, и отпуската в Париж не изглеждаше невъзможна.
— А с кого ще ходиш в Париж? — веднага се заинтересува ослепителната Шурочка, най-младата колежка в отдела.
Тя се появи в офиса само преди седмица, но Артьом вече беше успял да усети, че е станал главен обект на вниманието и.
Без да чака отговор, Шурочка се облегна на стола и замечтано добави:
— А аз с удоволствие бих отишла на море! Просто се виждам на плажа, с чаша леден портокалов сок, а на съседния шезлонг…
Тя многозначително погледна Артьом.
— Шурочка, слънчице, — веднага се обади Костик, — там просто трябва да седя аз.
— Да, и шестте ти деца също, — отговори момичето.
— Те са само две!
Жизнерадостният Пушкин отчаяно се опитваше да завърти главата на младата красавица, но всеки път получаваше решителен отпор. Въпреки крехката си възраст, Шурочка вече си знаеше цената. Артьом поклати глава и с размах смете в горното чекмедже на бюрото всички реклами.
Телефонът отново иззвъня.
— Чакат ви в приемната на главния вход.
— Благодаря.
Артьом затвори телефона и тежко въздъхна. Ръцете му затрепериха. Докато четеше пощата, се беше разсеял, но сега мислите му отново се върнаха към предстоящата среща.
„Спокойно, трябва просто да дам раницата. Нищо не знам и за нищо нямам претенции. Просто трябва да дам раницата. Те нямат нищо против мен.“
Но ръцете му продължаваха да треперят.
— Ще се срещнат след тридесет и осем секунди, комисарю, — съобщи Доминго, без да откъсва поглед от треперещия пламък на свещта пред себе си. — Артьом сериозно нервничи.
— Вероятността да се срещнат е деветдесет и четири процента, — потвърди Тамир.
Срещата на Артьом с Ортега контролираха знаменитите „ласвегас“-и, най-добрите експерти на Тъмния Двор. Двамата аналитици се прославиха преди три години, когато спечелиха в най-голямото казино на Невада сто милиона долара. На американците им направиха особено силно впечатление шестте поредни печалби от Колелото на Фортуна. Комисарят забеляза талантливите момчета и ги направи свои лични аналитици. Доминго, нав, кльощав и нескопосан, облечен в тъмен пуловер и черни джинси Версаче, преглеждаше бъдещето, а партньорът му Алир Кумар, шас, седеше зад компютъра и пресмяташе вероятността да се случи съответното събитие.