Всеслава вдигна глава, и, притваряйки очи, цитира:
— „И ще дойде час, когато от тъмнината на развалата ще блесне лъч надежда за някога великия род, ще се роди мъж, който превъзхожда жените в магьосничество, и ще се казва Вестител. Велика ще бъде силата на Вестителя, никой не ще може да се сравни с него нито в магьосничество, нито в силата на заклинанията, нито в черната магия, нито в бялата, нито в магията на огъня, нито в магията на въздуха, нито в магията на земята, нито в магията на водата. И няма да има врагове, достойни за него. Велик император ще стане Вестителят и ще управлява два века без един ден, и след него Люд ще управлява света, докато не се събуди Спящия“.
Кралицата замълча и отвори очи:
— Преди тринайсет години Вестителят се роди.
В залата се разнесоха викове. Ярослава гордо се изправи и в очите и заиграха тържествуващи огньове. Светломир изтри сълзите си:
— Най-накрая мъж-магьосник, кълна се в брадата на Спящия, мъж! Войната е близо! Да живее Великият Дом Люд!
— Смърт на враговете на Зеления Дом!
— Война!
— Да живее Вестителят!
Кралицата потрепери, яростта на бароните я ужасяваше.
Малката вратичка зад трона отново се отвори и в залата неуверено влезе слабичко момче, облечено в проста зелена риза до коленете и панталони, затъкнати в ботушите. Дългите му светли коси бяха прихванати с тънък златен обръч с голям изумруд.
В абсолютна тишина Вестителят се приближи до трона и бавно огледа присъстващите. Сърцето му биеше бавно, и с всеки негов удар главите на управниците на Зеления Дом се навеждаха все по-ниско.
— Предсказанието на кралица Изара се сбъдна, — обяви Всеслава. — Вестителят дойде!
Глава 1
„… Пресконференцията в управлението на полицията потвърди най-страшните опасения на журналистите: поредицата загадъчни убийства, потресли Москва, е дело на един и същи маниак, когото благодарение леката ръка на нашия хроникьор Карим Томба нарекоха Вивисектора. Ще припомним, че жертви на маниака стават преди всичко млади момичета…“
„… Сензация на пазара за магически услуги! Вчера вечерта пресслужбата на Великия Дом Чуд обяви, че сваля с десет процента цената на енергията на Източника си, като по този начин наруши постигнатата преди шест години договореност между Великите Домове. Маговете, контролирани от Ордена, вече намалиха стойността на крайната си продукция, което свидетелства, че тази акция е добре планирана и има за цел да преразпредели ключовите пазари на Тайния Град. Останалите Велики Домове мълчат, но ние сме уверени, че дъмпинговата политика на чудите…“
Замъкът, щабквартира на Великия Дом Чуд
Москва, булевард „Вернадски“
20 юли, вторник, 23:24
Великият Дом Чуд, или Орденът, както още наричаха това семейство, заемаше три стройни многоетажни сгради, изпълнени в стил брежневски модерн. Разположени в началото на бул. „Вернадски“, вдясно, ако се движиш откъм Москва река, елегантните им кули нямаха нищо общо с общинските кутийки от другата страна на проспекта. Високи и тънки, те приличаха на три бойни крайцера, случайно влезли в малко търговско пристанище, а мощните сателитни антени и изрядният външен вид само подчертаваха това сравнение.
Вътрешният живот на обитателите на Замъка беше надлежно защитен. Камери за видеонаблюдение държаха под контрол всеки дюйм от околната местност, високата стена и пищните корони на дърветата закриваха обширната вътрешна територия от външни очи, а единствената врата, водеща към проспекта, не беше модерна бариера, а представляваше тежка стоманена плоча с изображение на изправен на задните си крака еднорог. Още какви капани бяха приготвили за неканени гости гвардейците на великия магистър, никой не знаеше със сигурност, но Франц де Гир, капитанът на гвардията, беше повелител на войната — водещият боен маг на Ордена и заслужаваше званието си. Мрежите, които беше сплел около Замъка, бяха готови да прихванат и изтеглят енергията на всеки магьосник, приближил се до щабквартирата на чудите с недобри намерения. Замъкът беше истинска крепост, готова да издържи и дълга обсада, и стремителен щурм. Винаги готова, независимо от действащото между Великите Домове примирие.