— Вероятността Артьом да умре е седемдесет и пет процента!
— За какво мислиш? — Шурочка беше съвсем близо, и тръпчивият аромат на парфюма и удари Артьом в носа. — За Париж?
— С кого да замина.
— Трудно ти е да решиш?
— Шурочка, защо се занимаваш с тоя сухар? Нали отивахме да пушим!
Преди няколко месеца, повлиян от модерните чуждестранни тенденции, директорът на „ГВ“ започна активна борба с тютюнопушенето. Сътрудник, хванат в работно време с цигара, първия път биваше глобяван с половин месечна заплата, а вторият — уволняван, без значение длъжността. Вероятно по този начин ръководството смяташе да вдигне производителността на труда и да получи допълнителни печалби, като едновременно превърне московския офис в уникално здраво място. Резултатът беше далече от планирания. Тъй като пушачите нямаха намерение да се разделят с пагубната си привичка, петминутките за по цигара се трансформираха в двайсетминутни разходки около офиса, с цел изучаване на околността, поставяха се постове и се извършваха отвличащи вниманието маневри във вид на закупуване от близкото магазинче на безсмислени кутийки със сокове. Същевременно числото на любителите на „Стиморол“, „Дирол“ и прочие дъвки в офиса рязко нарасна.
— Ще дойдеш ли с нас? — Кафявите очи на момичето настоятелно гледаха Артьом. — Да вървим!
Ризата му още беше мокра от пот и Артьом реши, че след всички преживявания няма да е лошо да изпуши една цигара.
— Да вървим.
— Червените Шапки излязоха на ударна позиция, — доложи Доминго. — Засякохме Секирата до мултиплекс „Новоросийск“. Престрелката ще започне след двайсет секунди.
— Вероятността Артьом да умре е осемдесет и четири процента. Ако остане в това емоционално състояние, ще умре.
— Доминго, какви са вариантите? — бързо попита комисарят.
— Имаме снайпер, който може да унищожи Секирата. Това ще предотврати престрелката.
— Не бива. Секирата може да ни заведе при Вестителя.
— Вероятността Артьом да умре е деветдесет и един процента.
— Трябва да върнем нашия чел в изходно емоционално състояние, трябва отново да стане внимателен.
— Стреляйте по някой от спътниците му — Взе решение Сантяго. — Но не го убивайте.
— Къдравия или момичето? — попита снайперистът.
— Момичето, това ще подейства по-силно.
— О’кей.
Яна се наведе към мерника и хвана на мушка момичето, излязло заедно с Артьом от офиса на фирма „ГВ“.
— Наистина ми трябва отпуск, — с наслада се протегна Артьом, след като се озова на обляната в слънце улица.
— Много работиш, — съчувствено отбеляза Костик. — Един нов виц?
— Казвай.
— Кръстосват танк с хлебарка. Полученият хибрид забавно мърда с всичките си дула.
Шурочка звънко се разсмя.
— И още нещо, — като мина на любимата си тема, Пушкин забележимо се ободри. — Един приятел вчера ми каза…
Какво е казал приятелят на Костик, така и си остана тайна. Шурочка, която вървеше до Артьом, изведнъж се спъна и падна върху него. Той машинално вдигна момичето на ръце:
— Как си?
Шурочка изхлипа. На дясното и рамо се разливаше кърваво петно.
— Кръв, — прошепна Костик.
Артьом потрепери.
И избухна взрив.
Блестящият син Ягуар, който бавно тръгваше от отсрещния тротоар, подскочи и с глух, неестествен звук се удари в асфалта.
За секунда настъпи гробна тишина, а след това започна лудницата. Диво закрещя жена, или много жени, пронизително завиха автомобилни аларми, по тротоара се посипаха парчета от счупени стъкла. Хондата, оказала се до Ягуара, рязко, със сърцераздирателно скърцане наби спирачки, и в багажника и влетя бяла четворка. Водачите благоразумно не бързаха да напускат машините. Улицата замря, минувачите пъргаво се хвърлиха на земята, и Артьом, който продължаваше да притиска Шурочка към себе си, бавно клекна.
— Вероятността Артьом да умре е деветнайсет процента, — съобщи Тамир.
— И ще спада, — тихо каза Доминго. На челото му блестяха капки пот.
— Вече спада, — потвърди шасът.
— Тя мъртва ли е? — прошепна Костик.
— Надявам се, че не. — Артьом сложи момичето на асфалта. — Ранена е в рамото.
Артьом не се съмняваше, че престрелката е продължение на приключенията му, но за свое учудване, не изпитваше страх или несигурност. Кръвта на Шурочка по ръцете му го накара да се стегне.