— Не мърдай! — нареди той на Пушкин и внимателно надникна над стоящата пред тях кола.
Вратата на Ягуара се отвори, и на асфалта падна Ортега. Лицето му беше цялото в кръв, лъскавият костюм — скъсан и опушен, а дясната му ръка висеше неестествено до тялото. Но Ортега не се предаваше. С мъка се надигна от земята и с лявата ръка измъкна от колана си пистолет и свали предпазителя. Движенията му ставаха все по-уверени, но да се подготви за нападението не успя.
Прескачайки с лекота предния капак на Хондата, до Ортега дотича нисък младеж в черни дрехи. Блъсвайки настрани ръката с пистолета, ниският извади нож и с рязък точен удар го заби в гърдите на Ортега. От раната шурна кръв. Ортега изкрещя и с последни усилия се опита да отхвърли нападателя от себе си. Телата им се сблъскаха. Умиращият буквално падна върху противника си, но той с отработено движение завъртя ножа, измъкна сърцето на Ортега и блъсна безжизненото тяло към Ягуара.
Когато убиецът гордо вдигна ръка със стиснато в юмрука черно пулсиращо нещо, Артьом едва не повърна. Но не обърна внимание на прилошаването и бавно се притисна към асфалта, без да изпуска от поглед дребния.
За негово щастие, убиецът беше зает изцяло с победата си. Късокрак, с дълги мускулести ръце, той приличаше на маймуна, която са облекли в кожени панталони за майтап. Силно издадената напред долна челюст и сплесканият нос само усилваха впечатлението. Ръцете му бяха покрити с татуировки, а на лявата му скула беше изрисувано голямо зелено цвете. На главата си убиецът носеше яркочервена кърпа. „Червените Шапки“, така май ги наричаше Кортес.
Около повредения Ягуар се появиха бандити — убиецът явно не беше сам. Артьом се досещаше какво търсят. Амулета. Корпусът на волгата го скриваше от Червените Шапки, но въпреки това Артьом се залепи за асфалта и замря.
На земята, под шасито на автомобила, лежеше малка черна раница. Цяла и невредима. Нямаше време за мислене. Червеноглавите, след като се убедиха, че Амулетът не е в Ягуара, започнаха трескаво да сноват между колите и идваха все по-близо. Ставаше дума за секунди. Артьом грабна раницата и на четири крака забърза към офиса. Приключенията продължаваха. Отваряйки вратата заднишком, той влетя в приемната и се блъсна в охранителя.
— Какво става?
— Викай „Бърза помощ“! Раниха Шурочка!!
— А какво става?
— Тихо! — Артьом се изправи.
— Ти как си?
— Май, добре. — Артьом метна раницата на рамо и тръгна към офисите.
Взривът привлече всеобщо внимание. Сътрудниците бързо напълниха приемната и буквално вибрираха от любопитство. Да излизат на улицата по разбираеми причини не бързаха, за това заобиколиха Артьом и поискаха подробен отчет. Кой, кога и защо? Какво прави полицията и колко трупа има на улицата? Най-активните предлагаха да се обадят в някой вестник.
С мъка пробивайки си път, Артьом се добра до тоалетната, наплиска лицето си с вода и погледна в огледалото. Слава богу, без наранявания. Физиономията е леко опушена, майната и, косата е разрошена, нищо страшно, очите гледат леко налудничаво, какво да се прави, на челото има прясна драскотина. Е, можеше да бъде и по-зле. Артьом се среса, скри драскотината под косата, изми се още веднъж и се усмихна. Получи се отвратително, но все пак се получи. Следващите стъпки бяха долу-горе ясни. Трябва да се измъкне от работа, при тия обстоятелства няма да е трудно, и да иде… да речем, при Люся, тя трябва да си е в къщи по това време. Ще стои у тях до вечерта, а после ще видим.
За да стигне до своя отдел, трябваше отново да мине през приемната. Тълпата се беше разпръснала, всички бяха на улицата, по-близо до центъра на събитията, и само охранителят си говореше с двама мъже в износени сиви костюми. И двамата бяха дребни, невзрачни, приличаха на рекламни агенти, и вчера Артьом нямаше да им обърне внимание, но сега спря. Нещо не беше наред. Защо тия двамата не се пулеха с всички останали в останките на Ягуара и не обсъждаха нарастващото ниво на престъпността? Какво искаха?
Артьом направи крачка встрани, за да излезе от полезрението на охранителя, и се убеди, че предчувствието не го е излъгало. В ръцете на единия от така наречените агенти блесна полицейска значка. Разпитваха охранителя.
— Потърпевшият е излязъл от вашия офис, от тази врата. — Единият показа вратата, през която преди няколко минути действително беше излязъл Ортега. — Не се опитвайте да скриете това. Лъжата ви е очевидна. Кажете истината.