— Не знам, — захленчи охранителят. — Никакъв потърпевш в тъмносин костюм не е влизал тук.
Отклонили са му вниманието, разбра Артьом, спомняйки си вчерашните събития. Но откъде са разбрали, че Ортега е бил тук? Свидетели? Съдейки по времето, което беше минало от момента на взрива, полицията още даже не трябваше да е тук.
— Кажи, чел, при кого са идвали посетители през последните двайсет минути, — заповяда вторият. — По-бързо, нямаме време.
Чел?! Хрипкав глас! Не е съвпадение, това са Червените Шапки. Артьом изстина. Оставаше надеждата, че Ортега е прикрил и него, но… явно не е счел за нужно.
Охранителят се намръщи:
— Една жена, несръчна такава, изпусна си ключовете. Чакаше Головин, от първи отдел, той и даде някаква чанта. Впрочем, тя излезе точно преди взрива…
— Къде е тоя Головин?
— Трябва да говорим с тоя чел!
Червените Шапки бяха усетили нещо.
Артьом се обърна и бързо тръгна към служебния изход. Документите, ключовете от голфа, парите — всичко беше в отдела, но това не беше толкова важно. Трябваше да се маха.
През двора той излезе на съседната улица и след няколко минути вече беше на булеварда.
— Изгубихме го, комисарю. — Доминго за първи път от началото на операцията вдигна очи от свещта и погледна Сантяго.
— Какво значи изгубихме?
— Артьом изчезна. Не го усещам.
— Амулетът у него ли е?
— Да.
Сантяго помисли малко, след което се обърна към Тамир:
— Ще отиде ли в „Гущер“?
— Вероятността за това е деветдесет и седем процента.
— А вероятността да се срещне с Червените Шапки?
— По-малко от шест.
— Значи оставяме нещата, както са си.
Глава 8
„… Престрелка в центъра на Москва!…“
„… Сензационно убийство на нав!!! Току-що, по време на престрелка в центъра на града, е бил убит най-близкият помощник на комисаря на Тъмния Двор, Ортега…“
Московско полицейско управление
Москва, ул. „Петровка“
27 юли, вторник, 08:23
Шустов връхлетя в кабинета в девет и половина, носейки стек минерална вода „Светият източник“.
— Кошмар, — започна той, оглеждайки задимената стая, — истински кошмар.
Синкавата мъгла създаваше причудливо променящи се облаци между бюрата. Климатикът отдавна не работеше, и Шустов, който беше непушач, остави минералната вода на масата и демонстративно отвори широко прозореца:
— Кошмар.
— Не изглеждаш добре, — обади се Корнилов, поглеждайки го бегло. — Тежка нощ?
— Меко казано… Чакай да пийна.
Капитанът тежко седна на мястото си, измъкна от стека бутилка, отвори я и с удоволствие я надигна.
— Някакъв празник? — попита майорът, докато слушаше ритмичното бълбукане.
— Де да беше. — Сергей остави празната бутилка и изтри устни с опакото на ръката си. — Всичко гори, — оплака се той и потупа огромното си шкембе, — пари.
— Разбрах.
— Нищо не си разбрал. — Шустов посегна за нова бутилка. — Галка вчера ме замъкна в поредния ресторант, някакви художници и го препоръчали. Казва се „За стомаха“. Знаеш ли го?
— Не. Добра ли е кухнята?
— Похвалили я, — капитанът с мъка се откъсна от бутилката, — гадове.
Корнилов изсумтя. Сергей беше главният гурман на управлението, и от постоянното инспектиране на екзотични ресторанти беше пробвал практически всички световни кухни. Галка, пълната му и весела жена, напълно споделяше страстта на мъжа си към хубавото ядене. Тя водеше светската хроника в „Комерсант“ и получаваше информация за ресторантите от напълно достоверни източници.
Бълбукането спря и празната бутилка полетя към кошчето в ъгъла.
— Знаеш ли, — призна си Шустов, замислено претегляйки в ръка следващата половинлитрова бутилка, — вчера май прекалихме.
— Сериозно?
— Точно така — Очите на Сергей пламнаха. — Представи си — носят плато на два етажа, толкова! — Капитанът разпери ръце. — Даже по-голямо. Отдолу — огън, отгоре, — той примлясна, — четири вида дивеч, ситно кълцано, зеленчуци, всичко това в сос, и бълбука, съска, клокочи. Пробвах едно парченце, майко мила, огън! Пламък! Остро, парещо, топи се, потресаващо вкусно, но не може да се яде! — Шустов отново надигна бутилката, явно спомените отново запалиха пожара в стомаха му. — Една хапка — глътка вино, иначе всичко гори, просто те изгаря отвътре! Как го изядохме, акъла ми не го побира! Сервитьорите, всички, даже готвачите изскочиха да гледат!