Шустов с разбиране кимна и седна на ръба на стола си. Не се наложи дълго да чакат, следващото позвъняване дойде след минута.
— Корнилов, имаме седмица да хванем Вивисектора, — уморено изговори Шведов. — Кметът ще се съгласи на толкова. Въпросът е, да не намираме нов труп всеки ден. Ако до тогава не го хванем, данъкоплатците ще изядат кмета, а ние ще си търсим друга работа.
— Разбрах, — твърдо каза майорът.
— Нещо изскочи ли?
— Нищо съществено.
— Вечерта при мен на доклад.
— Не мога вечерта, Аркадий Лвович, утре сутринта.
— В осем при мен.
— Слушам.
Корнилов остави слушалката и погледна капитана:
— Какво имаме?
— Както обикновено, — сви рамене Шустов, — мъртва девойка, завита в бяла тъкан. Отивам там.
— Добре. Не забравяй Молочански.
— Обиждаш ме!
Телефонът отново зазвъня.
— Корнилов!
— Здрасти, Кирилич, как си?
Полковник Виноградов, дежурен за града.
— Горе-долу, Василий Василевич, — призна майорът. — Има ли нещо за мен?
— На „Покровка“ е имало престрелка, съобщиха, че, са работили някакви рокери с червени кърпи.
— Проклятие! Благодаря, Василий Василевич! — Корнилов тресна слушалката и се обърна към Шустов: — Имам престрелка, тръгвам.
Замъкът, щабквартирата на Великия Дом Чуд,
Москва, булевард „Вернадски“
27 юли, вторник, 10:07
Чудите бързо отстраниха щетите от щурма в Замъка. По оградата, вратите, прилежащата територия и вътрешния двор вече нямаше следи от нахлуването на Червените Шапки. Всичко беше чистичко, подредено, прекалено ново, и кукленския му вид рязко контрастираше с настроението в Замъка. Мрачни, стегнати лица на гвардейците, гневни жестове и яростни погледи в очите на бойните магове. Над щаб квартирата на чудите витаеше духът на отмъщението. Сантяго не трябваше да се оглежда, за да го усети.
Комисарят остави своя Ягуар до стълбището, и съпроводен от мрачния де Гир, се качи в тронната зала. Този път го чакаха само главата на Ордена и магистрите на ложите.
— За какво си дошъл, нав? — без да поздрави, попита великият магистър.
— Да поговорим какво става тук… — провлачвайки думите, отговори Сантяго, — след вчера. Виждам, че вече сте поправили вратите. А с КАМАЗ-ите какво направихте?
Това беше лоша шега предвид настроението на чудите. Някой от магистрите тихо изруга, но вождът мълчеше, признавайки правото на госта да ги упреква за грешките им, и вбесените рицари недоволно притихнаха.
— Едва ли си дошъл да ни се подиграваш, нав, — глухо каза де Сент-Каре.
Комисарят разбра, че е прекалил, и премина на делови тон.
— Великият Дом Нав би искал да знае какво смятате да правите.
— Това е очевидно. — Лицето на великия магистър беше непроницаемо. — Нанесоха ни оскърбление.
— Правилно, — съгласи се Сантяго. — На подобни неща трябва да се реагира. Но на първо място аз бих помислил как да върна Амулета.
— Недей да ни учиш… — започна Нелсън Бард, но великият магистър го прекъсна.
— От къде знаеш за Амулета?
Сантяго скромно се усмихна.
— Разбирам, — де Сент-Каре въздъхна. — Тъмният Двор винаги е в течение.
— Амулетът, — напомни комисарят.
— Като разбием Червените Шапки, ще си приберем Източника.
— Сигурни ли сте, че те ще се бият с вас? — попита комисарят и спокойно издържа втренчения тежък поглед на великия магистър. — Южният Форт е празен, доколкото знам. Червените Шапки са се разпръснали из града.
— Ще намерим леговището на Вестителя, — обади се де Гир. — Амулетът е у него.
— Така е по-добре! — Сантяго одобрително кимна на съобразителния чуд. — Но как ще търсите това леговище?
— Ще вземем пленници, — отряза Нелсън Бард, — те ще кажат.
Навът се намръщи.
— Вече опитахме. За съжаление, редовите Червени Шапки не знаят, къде е магьосникът, а главатарите им се крият много старателно. Освен това, вече сте се срещали с Вестителя лице в лице.
— Този път ще бъдем готови!
— Какво предлагаш, нав? — попита де Сент-Каре.
— Вестителят е заплаха за всички в Тайния Град, — бавно отговори Сантяго, — за това моят господар отново предлага да се договорим.
— А защо трябва да вярваме на теб?! — викна Нелсън Бард.
— Например, защото Червените Шапки не можаха да вземат Амулета.
— Какво?! За какво говори? Обясни! — възбудено се развикаха магистрите.
— Наемниците ми го прихванаха, — обезоръжаващо се усмихна Сантяго. — В момента нямам връзка с тях, но съм сигурен, че Амулетът все още е у тях.
— Ти си следил Замъка!
Комисарят не успя да отговори.
— Сега това не е важно, — бързо каза де Сент-Каре. — Тъмният Двор е известен с предпазливостта си.
— Благодаря, — с достойнство се поклони навът. — Мога ли да предложа нещо?
Великият магистър кимна.
— Текущата криза засяга интересите на всички Велики Домове, — без да бърза, започна комисарят. — Вестителят дойде, за да ни унищожи, и ще иска да го направи на всяка цена. Знаем, че той трябваше да оглави Великия Дом Люд. Не е ясно защо това не се е случило, което означава, че е много вероятно армията на Зеления Дом да застане на негова страна.
Рицарите тежко въздъхнаха — без Картагенския Амулет война с друг Велик Дом би била чисто самоубийство.
— За това най-важно е да знаем, може ли Тъмният Двор да разчита на Ордена? Ще подкрепите ли нашите решения?
— Стига те да не носят вреда на Ордена, — незабавно отговори великият магистър.
— Разбира се, — успокои го Сантяго. — Параметрите на нашия съюз са ми добре известни. Освен това, моля да не се вдига много шум по отношение на Червените Шапки. Челите са обезпокоени от атаката и излишна реклама не ни е нужна.
— Лесно ти е да приказваш! — извика Нелсън. — По ръцете им има чудска кръв…
— Навска също! — рязко го прекъсна комисарят. — Преди един час Червените Шапки убиха моя помощник — Ортега!
Настъпи зловеща тишина. Убийството на нав беше изключително рядко събитие в Тайния Град и винаги се наказваше сурово. За това най-изненадващ беше фактът, че този път тъмният Двор не бърза с отмъщението.
— Трябва ни Вестителят, не Червените Шапки, — завърши навът. — Той е прекалено силен, и можем да го победим само заедно.
— Няма да започваме бойни действия без съгласието на Тъмния Двор, — произнесе де Сент-Каре.
— Мъдро решение, — поклони се Сантяго.
— Капитан де Гир ще представлява интересите на Ордена и ще осъществява оперативна връзка, — твърдо продължи старецът. — Ще го държите в течение на всичко, което става.
— Разбира се, — отново се поклони навът. — А сега бих искал да чуя подробен отчет за битката ви с Вестителя. В светлината на предстоящите събития тази информация е много важна.