— А защо трябва да вярваме на теб?! — викна Нелсън Бард.
— Например, защото Червените Шапки не можаха да вземат Амулета.
— Какво?! За какво говори? Обясни! — възбудено се развикаха магистрите.
— Наемниците ми го прихванаха, — обезоръжаващо се усмихна Сантяго. — В момента нямам връзка с тях, но съм сигурен, че Амулетът все още е у тях.
— Ти си следил Замъка!
Комисарят не успя да отговори.
— Сега това не е важно, — бързо каза де Сент-Каре. — Тъмният Двор е известен с предпазливостта си.
— Благодаря, — с достойнство се поклони навът. — Мога ли да предложа нещо?
Великият магистър кимна.
— Текущата криза засяга интересите на всички Велики Домове, — без да бърза, започна комисарят. — Вестителят дойде, за да ни унищожи, и ще иска да го направи на всяка цена. Знаем, че той трябваше да оглави Великия Дом Люд. Не е ясно защо това не се е случило, което означава, че е много вероятно армията на Зеления Дом да застане на негова страна.
Рицарите тежко въздъхнаха — без Картагенския Амулет война с друг Велик Дом би била чисто самоубийство.
— За това най-важно е да знаем, може ли Тъмният Двор да разчита на Ордена? Ще подкрепите ли нашите решения?
— Стига те да не носят вреда на Ордена, — незабавно отговори великият магистър.
— Разбира се, — успокои го Сантяго. — Параметрите на нашия съюз са ми добре известни. Освен това, моля да не се вдига много шум по отношение на Червените Шапки. Челите са обезпокоени от атаката и излишна реклама не ни е нужна.
— Лесно ти е да приказваш! — извика Нелсън. — По ръцете им има чудска кръв…
— Навска също! — рязко го прекъсна комисарят. — Преди един час Червените Шапки убиха моя помощник — Ортега!
Настъпи зловеща тишина. Убийството на нав беше изключително рядко събитие в Тайния Град и винаги се наказваше сурово. За това най-изненадващ беше фактът, че този път тъмният Двор не бърза с отмъщението.
— Трябва ни Вестителят, не Червените Шапки, — завърши навът. — Той е прекалено силен, и можем да го победим само заедно.
— Няма да започваме бойни действия без съгласието на Тъмния Двор, — произнесе де Сент-Каре.
— Мъдро решение, — поклони се Сантяго.
— Капитан де Гир ще представлява интересите на Ордена и ще осъществява оперативна връзка, — твърдо продължи старецът. — Ще го държите в течение на всичко, което става.
— Разбира се, — отново се поклони навът. — А сега бих искал да чуя подробен отчет за битката ви с Вестителя. В светлината на предстоящите събития тази информация е много важна.
Москва, улица „Покровка“
27 юли, вторник, 10:26
На „Покровка“ имаше задръстване. От трите ленти само една беше отворена и колоната автомобили стигаше чак да Стария площад. Колите бяха навсякъде — по тротоарите, в насрещното, във всички околни дворове и пресечки. Изправени на нокти, водачите енергично нервничеха, като подкрепяха гръмките си ругатни с истеричен вой на клаксоните. Щъкащите наоколо полицаи още по-енергично псуваха в отговор, но не можеха да направят нищо друго — нямаха право да прекъсват работата на експертите, които събираха улики около разбития Ягуар.
Корнилов остави служебната волга на „Садовое“ и отиде на местопроизшествието пеша, добре, че не беше далече. Той мълчаливо огледа обстановката, изслуша мнението на някакъв водач за взривовете по улиците на града изобщо и действията на полицията в частност, извади цигарите си, запали, и чак след това повика един от експертите.
— Бомба?
— Противотанков гранатомет. — Експертът изтри ръце в панталоните си и весело погледна Андрей. — Кумулативен снаряд, стреляли са от другата страна на улицата. Оставили са го на мястото. Добър ден, Кирилич.
— Добър ден, Льоша, — извиняващо отговори Корнилов и веднага попита: — Оцелели?
Експертът доволно взе предложената цигара, запали, без да бърза и всмука дима:
— Според разказите на очевидците, водачът е оцелял и се е измъкнал от машината сам. Аз лично не вярвам в това.
— Не е лесно да повярваш, — съгласи се майорът. — Какво се е случило след това?
— Някакви момчета с червени кърпи са го доубили. — Льоша се усмихна и показа на Корнилов плик с някакъв странен нож. — С това нещо.
— Какво е това?
— Нож, обсидианов нож! Само в музея съм виждал такова нещо!