— Обсидианов? — намръщи се Корнилов. Също като хеликоптера на „Вернадски“!
— С какво е изцапан?
— Хубав въпрос, — поклати глава Льоша. — Изглежда като битум, нали?
Майорът вдигна плика към очите си. Гъстата черна течност по острието на ножа изобщо не приличаше на кръв.
— Така ли го намерихте?
— Ъ-хъ. Наоколо няма никаква смола.
— Какво е станало с тялото?
— Взели са го. — Експертът добродушно сви рамене. — Това не е важно. Чу ли какво е станало в моргата? Откраднали са петнайсет трупа.
— Какво?! — повтори майорът.
— Да не си паднал от луната? — изумено отговори експертът. — И за хранилището не знаеш, нали? Цялото управление шуми, шефовете са се побъркали! Скандал!
— Какво се е случило? — прекъсна го Корнилов. — Какво са откраднали?
— Всичко, донесено от „Ленинградски“ и „Вернадка“, — задърдори Льоша. — Изчезнали са всички трупове от моргата, и всички веществени доказателства от хранилището. Най-интересното е, че са взели само това, което е докарано тази нощ. Казват, че в хранилището на един рафт лежали автомат от „Ленински“ и половин килограм кокаин, взели са само автомата, кокаина не са го пипнали…
Корнилов злобно изрита гумата на близката кола.
— Как се е случило?
— Никой не знае. Охраната нищо не може да каже, а са три поста! Мистерия!
— Мистерия? — изгрухтя майорът. — Майтап ви се вижда, вашта мама… Мистерия! Всичко сте осрали! Цялата работа отиде на майната си!…
— Кирилич, ти какво?! — изумено попита експертът, който за пръв път виждаше сдържания Корнилов в подобно състояние.
— Всичко е наред — Андрей дойде на себе си. — Всичко е наред, извинявай. — Той въздъхна дълбоко и запали нова цигара. Ръцете му трепереха. За първи път се сблъскваше с подобно нещо. — Слушай, Льоша, ти нали си майстор по всичко, я виж това.
Корнилов извади плика със счупения телефон, намерен на мястото, където падна хеликоптерът, и го подаде на експерта. Льоша внимателно го извади, повъртя го в ръце и изсумтя. После изрови от джоба на комбинезона си мъничка отвертка и окончателно довърши това, което беше останало от него.
— Да не счупиш нещо, — измърмори Корнилов.
— Няма какво повече да се счупи, — весело отговори Льоша. — Да не са те били?
— Не, изпуснах го от покрива. Какво ще кажеш?
Експертът сладко примлясна:
— Прелест, просто прелест, даже има достъп до интернет!
— Говори по същество.
— Дай ми го за един ден, и ще ти кажа всичко.
— Няма да ти го дам, — след кратък размисъл каза Корнилов, — давай и ножа, нека да стои в мен.
— Както кажеш.
Льоша послушно връчи на майора вещественото доказателство.
— Да не се обидиш — Андрей отново запали и се обърна към Ягуара.
— Автомобилът е бил паркиран до тротоара, — прошепна той, — значи, водачът е дошъл при някого.
— Или се е срещнал с някого на улицата, — без да се обръща, се обади експертът.
— Да се надяваме, че не е, — въздъхна майорът и огледа съседните къщи. — Наоколо няма много офиси.
Прекъсна го звънене на мобилен телефон, неговият. Корнилов го извади:
— Андрей Кирилович? Мехраб съм. Мрънкалото ви кани в ресторант „Златната подкова“ днес в 13:30.
— Ще отида. Благодаря, Мехраб.
— Радвам се, че помогнах.
Корнилов бавно тръгна по улицата, ругаейки недалновидността си. Трябваше да вземе Васкин, на него рейд из съседните офиси щеше да му е от полза. Щеше да трупа опит. Но Васкин го нямаше, за това майорът изхвърли цигарата и се приближи до стъклените врати, над които с големи букви пишеше „ГВ“.
— Полиция, — съобщи той на идващия насреща охранител със сако на карета.
— Ъ-хъ — измуча охранителят. — Какво искате?
— Какво значи „какво искате“? — възмути се Андрей. — Чухте ли взрива?
— Чух.
— Тук ли се намирахте? Как се казвате?
— Сергей.
— Е, разкажете, Сергей, какво видяхте, какво чухте, ако може, по-подробно.
— Вече всичко разказах, — кисело отговори охранителят. — Вие едни след други ли ходите?
— На кого сте разказали? — настръхна майорът.
— На вашите, — обясни Сергей. — На полицаите, де. Те вече идваха, разпитваха. Бяха по-учтиви.
— Полицаи — Корнилов веднага разбра. — Патрулните няма да обикалят офисите, експертите имат достатъчно работа с останките, местните са отцепили района и толкова, друг следовател освен него не е идвал, значи… — Къде са те?