Магьосникът замислено обиколи огромната маса и тръгна покрай рафтовете с отварите. Мангалът послушно припкаше след собственика си, готов всеки момент да подаде горещия си гръб към крехките му ръце.
„Някой помага на чела. Но кой? Орденът и Зеленият Дом отпадат, те вече нямат сили за такава защита. Амулетът вече не е у чудите, жриците нямат достъп до Кладенеца на Дъждовете. Навите? Те също го търсят. Или не?“
Любомир се намръщи. Единственото, в което го превъзхождаха противниците му, бяха знанията по психология. Беше израснал сам, откъснат от всички, и нищо не разбираше от интриги.
„Явно навите са успели да защитят своя наемник от търсене още преди нападението на Червените Шапки, след това са го изгубили и сега и те го търсят. Добре. Да видим кой ще го намери пръв.“
Магьосникът взе от масата телефона си:
— Секира, не мога да намеря чела. Пречат ми.
— Какво да правим? — разтревожено попита Дуричът.
— Ще търсим по стария начин, — обясни магьосникът. — Както щеше да го търсиш, преди да започна да ти помагам.
— Ти и сега не помагаш кой знае колко — изръмжа фюрерът.
— Сега — да, — съгласи се магьосникът, — но с Тъмния Двор ще воювам аз, не ти. Ако обичаш, не го забравяй.
— Помня, — кисело отговори Секирата.
Приказките на Любомир не му харесваха, но фюрерът разбираше, че няма къде да се дене. Убивайки нав, той беше направил най-важния залог в живота си — и беше заложил на магьосника. Сега вече трябваше да бъде с него до край.
— Хубаво — Любомир помълча малко. — Този чел ми трябва жив, ясно ли е?
— Да — процеди Секирата, изключи телефона и злобно огледа строените уйбуи. — Трябва да намерим чела. — Фюрерът хвърли на масата купчина снимки, копия на тази, която взеха от отдел кадри на фирма „ГВ“. — Сигурен съм, че Амулетът е у него. Ще обявите, че търсим това пале. Нека знае целият Таен Град. Искам всички да го търсят! Всички! Наемници, скитници, всички, които ходят по улиците! И никакво насилие. Ще откъсна главата на всеки, който само го одраска.
Ресторант „Макдоналдс“
Москва, улица „Красная Пресня“,
27 юли, вторник, 12:58
„В полицията! В полицията!! В полицията!!!
Ще дам раницата на властите, и нека те да се оправят с тия чуди, юди, престрелки, Червени Шапки и прочие героизъм. Аз ще се махна, ще си взема отпуска, ще ида на море поне за една седмица, а като се върна, всички тия бандити ще гледат небето на квадрати.“
Пейджърът ядосано запищя. Артьом го дръпна от колана и бързо прочете съобщението:
„Червените Шапки търсят Головин, Артьом Сергеевич, чел, на двайсет и седем години. Ръст около сто и осемдесет сантиметра, очи — сиви, нос — прав, коса — руса, чуплива, с бретон. Снимка можете да видите на сайта на Червените Шапки. Челът трябва да може да отговаря на въпроси. Заплащането за контракта…“
Цифрите заподскачаха пред очите му. Сумата, на която Червените Шапки оценяваха главата му, никак не беше малка.
Артьом закачи пейджъра обратно на колана си и обречено въздъхна. Ако се предаде сега, сам ще си подпише присъдата. Артьом не се съмняваше, че полицията знае за контракта, и не се наемаше да предскаже, как ще реагират, ако им попадне в ръцете. Парите бяха твърде много.
В къщи не може. При родителите? Не може. При Люся? Не може. Артьом не искаше да забърква близките си в своите неприятности. Имаше само един изход — клуб „Гущер“. И само една надежда — че приятелите на Кортес ще му помогнат.
Но какво да прави до довечера? Да се мотае по улиците, да се движи с тълпата, така е най-безопасно. Вярно, Червените Шапки знаят как изглежда, и портфейлът остана в офиса…
Артьом се почеса по носа и започна да рови в джобовете си. Резултат от бързото търсене бяха четири рубли, дребни и картата „Тиградком“. Артьом замислено изгледа стоящия наблизо банкомат.
„Използвайте картата във всички устройства, предназначени за кредитни карти“ — изплува в главата му част от инструкцията. „Да пробваме.“
Артьом изчака, за да остане сам до банкомата, и пъхна картата в процепа на устройството. Чу се тихо бръмчене, екранът светна и в центъра му се появи емблемата на „Тиградком“.
„Ако обичате, сложете палеца на дясната си ръка на екрана. Това е необходимо за идентификация в ОТС.“