— Ще питаш. Чакам те, до скоро.
Марина извади картата от апарата и замислено я повъртя в ръка. Да се обади ли в къщи или не? Представи си майка си, която се хвърля към телефона при всеки звън, и тръсна глава. Не и се слушаха мрънкания. Като получа работата, ще се обадя.
След малко самотно стройно момиче със старомоден куфар в ръцете питаше минувачите как да стигне до Бородинския мост.
Общинска жилищна сграда
Москва, улица „Пречистенка“,
27 юли, вторник, 14:00
— А сега да си премерим пулса за десет секунди.
Синди Крофърд ослепително се усмихна от екрана, призовавайки всички жени на света да станат още по-красиви, стройни и сексапилни.
Потната Люся стисна зъби и напипа пулса на китката си. Да правиш шейпинг вкъщи, разбира се, не е същото, като в клуба, в присъствието на опитен инструктор, но помага. Да се бориш със скуката. Откакто приключи сесията в института, категорично нямаше какво да прави. Празните летни дни се превърнаха в истинско мъчение. „Сребърният бор“, кафетата и купоните и дотегнаха, а почивката на море, която и обещаваше Артьом, започваше да й се струва несбъдната мечта. Люся даже вече съжаляваше, че не е отишла с родителите си на вилата. И това се нарича последното лято на детството? Следващата година завършва, и толкова. Остава и само да съжалява за пропуснатото време.
— Сега ще се заемем с мускулите на краката.
„Артьом е виновен.“ Люся изтри потта от челото си и ожесточено заразмахва крака. „Сигурно много го глезя. Зойка е права, с мъжете трябва по-строго. Иначе: на театър — не е сезон, на концерт — не е сезон, отлага непрекъснато отпуската. Щяхме да ходим на море, кога? Даже не се обади след вчера!“
Артьом винаги звънеше между единайсет и дванайсет и половина, за да решат какво да правят вечерта. Днес — не.
„Сигурно е сърдит, нека! Имам работа, много съм зает! Позьор! Исках да отида със Зойка в Крим — не ме пусна, а тя утре ще бъде в Алуща!“
Люся едва не заплака от самосъжаление.
„Добре, днес ще поставя въпроса ребром, или той си взима отпуска, или да си търси друга глупачка.“
Желанието да тренира внезапно изчезна, прииска и се вана. Люся превключи телевизора на НТВ.
— Днес сутринта в центъра на Москва, на ул. „Покровка“, имаше ожесточена престрелка, с човешки жертви. — Гласът на диктора беше изпълнен с трагизъм. — Нашият кореспондент Денис Солдатиков предава от мястото на събитието. Денис, ако обичаш.
На екрана се появи млад репортер с бяла риза и вратовръзка.
— Преди няколко часа срещу офисите на компания „ГВ“ бандити взривиха паркиран до тротоара Ягуар, след което започна престрелка.
Камерата показа потрошената кола, покрита с противопожарна пяна, а на заден план се виждаше познатата табела „ГВ“. Там работеше Артьом.
— По наши сведения, водачът на Ягуара е загинал. Вследствие на започналата стрелба има ранени минувачи. Млада жена, работеща в компания „ГВ“, е откарана в болницата с огнестрелни рани.
— Денис, известно ли е, кой стои зад тази акция? — включи се дикторът от студиото. — Полицията съобщи ли някакви подробности?
— За съжаление, не. На мястото на произшествието дойде майор Корнилов, но отговорите му бяха уклончиви. Улицата е преградена, има огромно задръстване, трябваше да носим апаратурата от Садовое колцо…
— Благодаря, Денис. — Картината се върна в студиото на НТВ. — Напомням, че тази престрелка е трета по ред за последните няколко часа, и много наблюдатели предсказват нова серия гангстерски войни. След половин час в Московското управление на полицията започва извънредна пресконференция, от която ще има пряко включване…
Люся изключи телевизора и зяпна черния екран.
Артьом не беше звънил! Люся седна на ръба на дивана. В новините казаха, че е ранена млада жена, работеща в „ГВ“. Ами ако Артьом…?! Той се обажда всяка сутрин. Зави и се свят, и не чу веднага звънеца на вратата. Какво да прави?
На вратата се позвъни отново, настойчиво. Момичето потрепери, и внимателно, на пръсти се доближи до вратата и погледна през шпионката:
— Кой е там?
В мрачния коридор стоеше симпатичен младеж с джинсово яке.
— Полиция! Степанова, Любов Владимировна тук ли живее?
— Аз съм Любов Степанова — преглътна Люся, — Владимировна.
— Лейтенант Васкин, отдел за специални разследвания, — представи се младежът, — трябва да ви задам няколко въпроса.