Капитанът също искаше да знае това. Вивисекторът не изнасилваше жертвите си, въпреки, че винаги избираше млади и сексуално привлекателни момичета. Той само ги отваряше, още живи, и се наслаждаваше на мъченията и виковете. Психиатрите, към които се обърна полицията, развиваха различни теории, а Вивисекторът продължаваше да убива.
Тринайсет жертви.
— Катенка казваше, че ще стане известна, че ще я слагат на кориците, — продължи Молочански. — Аз не исках това, не го разбирах, и сега не го разбирам. Тя замина… практически, избяга.
„Романтика, — помисли Шустов, докато кимаше, — пак тая проклета романтика. Момичетата искат успех, Париж. Идват в Москва, за да се качат на подиума, а отиват в моргата“.
— Знаете ли при кого е отишла? — внимателно попита капитанът. — Имала ли е приятели тук?
— Нищо не знам. Преди няколко месеца Катенка разправяше, че иска да се пробва като модел, а аз и казах да си го избие от главата. Повече не е говорила с мен.
Шустов си играеше с молива.
— А съпругата ви? Възможно е с майка си Катя да е споделила повече.
— Тя е с инфаркт. Сега не може да отговаря на въпроси.
— Извинявайте.
Молочански неочаквано вдигна очи и втренчено погледна Шустов:
— Какво ще стане с тоя боклук, когато го хванете?
Сергей спокойно издържа напрегнатия поглед на събеседника си, докато трескаво обмисляше как да отговори така, че Лев Василиевич да му повярва.
„Знаеш нещо, — разбра Шустов, — и се чудиш към кого да се обърнеш — към нас или към бандитите. Към този, който ще ти помогне да отмъстиш.“
— Какво ще стане с него? — бавно повтори Молочански.
Сергей изключи диктофона:
— Корнилов каза, че няма се опитваме да го заловим жив. — Шустов си сипа вода. — Надявам се, че сте чували за майор Корнилов.
Няколко дълги секунди бащата на загиналото момиче дълбаеше с поглед очите на капитана, а след това бавно допи водата в чашата си. Ръцете му вече не трепереха. Шустов включи диктофона.
— Вярвам ви, — произнесе накрая Лев Василиевич, — затова ще ви кажа, каквото знам.
Той извади от джоба на сакото си черен тефтер и го сложи на масата.
— Катенка забрави в къщи ето това.
Той извади от тефтера листче с московски телефон и името „Алик“.
— Аз мога да го намеря и сам, както разбирате, но ви вярвам.
В тъмнината
Москва, 27 юли, вторник, 16:16
Беше и все едно. Не усещаше нищо. В тъмнината наоколо не усещаше вече дишане, не чуваше въздишки и шепоти. Някога, много отдавна, бяха четири или пет, вече не си спомняше. Понякога тихо си говореха, опитваха се да се подкрепят в кошмарната, миришеща на жасмин тъмнина, и чакаха да се появи Той. Не знаеха кой е Той, само се досещаха и безумно се страхуваха от това.
Всички те бяха чували за Вивисектора.
Сега беше останала само тя, и й беше все едно. Свита на кълбо, седеше до мраморната колона и тъпо гледаше тънките вериги около китките си. Дължината им позволяваше да седи на пода и даже да направи една-две крачки около колоната и да раздвижи схванатите си мускули. Вериги имаше и на краката и. Много отдавна, когато я доведоха в тази ужасна тъмна стая, тя се опита да се освободи от веригите. Като луда триеше неподатливия метал, нарушавайки тишината с яростни, стържещи звуци, но всичко беше напразно — въпреки, че изглеждаха крехки, веригите бяха много здрави.
Светлина. Някой слизаше по витата стълба, носейки лампа.
Тя вдигна глава, присвивайки очи под заплетената коса срещу ярките, пронизващо ярки лъчи, и промълви нещо.
— Здравей, мила, здравей, — тихо каза Той. — Само ти ми остана.
Мекият ласкав глас събуди мозъка и, напомни и нещо важно и много страшно. Той винаги слизаше по стълбата, носеше със себе си светлина, а след това се разнасяха виковете. Страшни, умопомрачителни викове. Беше дошъл нейният ред.
— От какво се изплаши, мила?
Тя усети как се опъват веригите и се надигна. Веригите дърпаха ръцете и краката настрани и разпъваха младата жена върху студената мраморна колона. Тя искаше да закрещи, но пресъхналите устни не се подчиняваха, и от тях излезе само хриптене.
— Пийни, мила, пийни.
Тя жадно се впи в поднесената чаша и ледената изворна вода изгори устните и, потече по гърдите и брадичката и донесе блажено облекчение.