Людвиг беше от ложата на Мечовете и предпочиташе решителни действия. И много му се искаше да напомни на Франц, че на повелителя на войната не му подобава да се застрахова, но не посмя.
— Напълно е възможно Артьом да не вземе със себе си Амулета, — търпеливо отговори де Гир, — или да го следят Червените Шапки. Не можем да рискуваме Източника. Разбра ли, гвардеец?
— Тъй вярно, капитане, — кисело отговори Людвиг.
— Прекрасно.
Бамбарда изсумтя:
— Челът може да умре от страх, ако го хванем. Къде да търсим тогава Източника, а, гений?
Артьом се добра до Измайловския парк демократично — с метрото. Преследвачите му едва ли можеха да проверят всички пасажери, и там се чувстваше относително спокойно. Двайсет минути се мота из парка, докато се оправи из безбройните алеи и най-накрая намери „Гущер“.
Красивата тъмнозелена сграда с червен керемиден покрив уютно се беше сгушило на брега на малко изкуствено езерце. Гранитният кей с веранда и малка естрада беше съвсем на място. Всички маси на верандата бяха заети, и между тях като ято пирани се носеха сервитьори с яркочервени смокинги. Асфалтираният път, който водеше към сградата, свършваше на паркинг, пълен с много скъпи коли. Заедно със задължителните BMW, мерцедеси и различни джипове, имаше две породисти ферарита, лимоненожълто ламборгини и още някаква кола, която Артьом беше виждал на кино, но не знаеше марката. Всичко изглеждаше цивилизовано и стилно. Никакъв неон, красиви цветни лехи, поддържани тревни площи и тъмно зелено гущерче с червени очи над прекрасна дъбова врата. В такава врата ти се иска да влезеш.
Охранителят в служебен яркочервен смокинг беше учтив, но строг. Фейс контрол. Щом видя Артьом, той се усмихна широко и попита, дали случайно гостът не е член на клуба. На Артьом му се наложи да го огорчи, но вместо страховит юмрук му демонстрираха още по-широка усмивка, а в очите на охранителя се появи истинска мъка, съчетана с желание да помогне:
— Някой от членовете на клуба ще може ли да ви препоръча? Съществуват определени правила за посещенията в клуба, това е заведение с ограничен достъп.
В това Артьом не се съмняваше:
— Имам среща тук. Явно човекът, който я е назначил, е член на клуба.
— Наистина ли? Забележително! — жизнерадостно възкликна охранителят. — Ще си припомните ли името му?
— Кортес.
— Кортес! — На Артьом му се стори, че ей сега ще го разцелуват. — А вашето?
— Артьом.
— Мосю Кортес очаква мосю Артьом! — щастливо оповести охранителят, проверявайки списъка с гостите. — Трета маса на второ ниво. Заповядайте!
Артьом искаше да даде на охранителя пари, но се отказа. Ами ако се обиди?
Вътрешните врати се отвориха и Артьом се оказа, не, направо се стовари в „Гущер“. Клубът блестеше, присветваше, тресеше се и зашеметяваше. Ярка светлина, отблясъци, прожектори, насочени към полуголи танцьорки в лъскави клетки, хора, танцуващи, въртящи се около дългата, докъдето ти видят очите, стойка на бара, отразяващи се в огледалата, говорещи, шумящи, викащи, смеещи се и пиещи. Искаше му се да се отпусне. Непринудената обстановка на непрекъсната оргия го погълна. Високо момиче в ъгъла се извиваше на коленете на здравеняк, пиещ бира, в дясно се прегръщаха две девойки в разкопчани комбинезони. Гръмко се хилеха някакви набити мъже, заобиколили лелка с ярко червило и големи гърди. Артьом се почувства изгубен в тая блъсканица (кой знае, къде тук е второ ниво?), завъртя се неловко и…
— Идиот! — скочи срещу него очарователна блондинка с полупразна чаша в ръце. Високата и гръд яростно се издигаше над абсолютно мократа бяла блузка. — Гледай около себе си, дръвник!
Да гледа около себе си?! Артьом продължи да се пули срещу нея, докато лицевите му мускули възвърнат подвижността си:
— Ще позволите ли да ви почерпя?
Младата жена оправи непокорния кичур, който се беше измъкнал от засукано-разрошената прическа на главата и, и гневът се смени с милост.
— Куций, шампанско! — викна тя на бармана. — Новият ми приятел ще плати.
Момичето небрежно се облегна на бара, показвайки стройните си крака, прикрити, по-точно, неприкрити, с нещо като набедрена превръзка. Освен нея, обувките с висок ток, и бялата копринена блузка, вързана на възел на корема, тя не носеше нищо друго. Артьом беше сигурен в това.
— За първи път ли си тук? С кого си? С жена? Казвам се Лана, а ти? — Тя не чакаше отговори.