— Артьом.
— Красиво име, харесва ли ти моето? Защо мълчиш?
Опитай се да кажеш нещо.
— Притесняваш ли се? Обожавам стеснителни мъже! Толкова са беззащитни. Обожавам шампанско! Клико! Французите са великолепни! Обичам с хайвер…
— Кого, французите?
— Шампанското! — тя заговорнически се наведе към Артьом. — Или ти го предпочиташ с кокаин? Тук може да се намери.
Красавицата с изумруденозелени очи се притискаше към рамото му и недвусмислено му даваше да разбере, че… Да мисли ставаше все по-трудно и по-трудно, но му дойдоха на помощ.
— Мосю Артьом, мосю Артьом, — дръпна го за ръкава нисичък пухкав човек в крещящо червено сако. — Чакат ви.
Артьом се обърна и се облещи срещу създанието. Под червеното сако имаше ослепително жълта риза, оранжеви панталони и зелена на червени точки вратовръзка. Лявото му ухо беше украсено с обица с огромна перла, а пръстите — с многобройни пръстени.
— Кой сте вие?
— Птиций, — съобщи пухкавият и изтри с кърпа потта от плешивата си глава, — тукашният управител. Вие ли сте мосю Артьом?
— Аха.
— Ще ви заведа до масата на мосю Кортес.
Артьом със съжаление погледна Лана:
— Ъ-ъ…
— Разбирам, — очарователно се усмихна момичето. — За сега съм тук.
Артьом отново попадна в тълпата.
— Внимавайте тук, — нареждаше ситнещият до него управител, докато енергично работеше с лакти. — Клуб е все пак, не е библиотека, всякакви момичета идват. Някои си почиват, някои работят.
— А Лана?
— Какво Лана?
— Почива си или работи?
Пухкавият примлясна и ехидно се усмихна:
— Виждам, че ви е харесала.
— Ами, — проточи Артьом, — аз, естествено, имам приятелка.
— Разбирам, предпазлив сте, както се казва, „нова любов — нова болка“. Тук сте, мосю Артьом.
От масата се надигна… и на Артьом му увисна челюстта — срещу него се надигна човекът, който вчера умираше в ръцете му. Кортес.
Изглеждаше прекрасно. Скъпа копринена риза, елегантни панталони и обувки, и най-важното — здрав цвят на лицето и блясък в очите. Ако някой беше казал на Артьом, че Кортес преди няколко часа е кашлял кръв, той щеше да се изсмее.
— Добър вечер, приятелче, разполагай се.
Артьом механично се отпусна в мекото полукресло, но веднага скочи, за да поздрави очарователната спътница на Кортес. Гъста черна коса, огромни, леко присвити очи с необичайния за брюнетка яркосин цвят, чувствени устни, тънка вечерна рокля, подчертаваща великолепна фигура. Артьом беше зашеметен, за това не я забеляза веднага.
— Казвам се Яна. — Гласът и беше дълбок, леко хрипкав.
Артьом незабавно целуна протегнатата ръка, но хладният глас на Кортес го извади от състоянието, предхождащо влюбване.
— Ако ти е пресъхнало гърлото, — отбеляза той, — изпий нещо, не мигай с очи.
— С гърлото всичко е наред, — съобщи Артьом. — Нямам въздух.
Младата жена се усмихна. Комплиментът се получи.
— Яна е мой делови партньор, — каза Кортес, докато си сипваше коняк. — Харесва ли ти клуба?
— Много — Артьом се намести по-удобно в полукреслото, — но според мен, той е по-голям, отколкото изглежда отвън.
— Понякога действителността надхвърля очакванията. — Кортес замислено прокара показалец по ръба на чашата. — Ти не предаде Амулета, както се договорихме, и ние с нетърпение очакваме обяснение.
Артьом със съжаление си спомни, че е дошъл по работа:
— Това е дълга история.
— Ще издържим.
— Добре. И така, аз позвъних сутринта…
Слушаха го внимателно, без да пропускат нито една дума. Когато Артьом стигна до убиеца на „Покровка“, Кортес попита:
— Имаше ли татуировки на лицето?
— Някакво цвете.
Наемникът нахвърли няколко линии на салфетка:
— Като това?
— Да.
— Магарешки бодил. Значи, един от фюрерите на Червените Шапки, — замислено произнесе Яна. — Две очи ли имаше?
— Да.
— Секирата, Дурич. Не му остава много.
— Първо трябва да го намерим.
— Ще го намерят. Сантяго ще направи от него навски шуркь, приживе.
Кортес кимна. Спокойствието, с което събеседниците му обсъждаха предстоящата разправа, на сутринта щеше да потресе Артьом. Сега се отнесе към това с разбиране.