Само че какво е „навски шуркь“?
— Какво стана после? — върна се към темата Кортес.
Артьом завърши историята и тържествуващо погледна слушателите. По лицата им нямаше изумление.
— Значи, успял си да спасиш Амулета, — обобщи Кортес. — Хубаво е, че не сгреших с теб.
Артьом скромно кимна, той изобщо беше скромен герой.
— Между другото, къде е Амулетът? — поинтересува се младата жена.
— На сигурно място, естествено, — усмихна се Артьом. — Няма да го мъкна до тук след всичко това.
— Логично, — съгласи се Яна, — и къде е това място?
— Преди да идем там, бих искал…
Кортес вдигна ръка:
— Разбираме, Артьом. Колко искаш за причинените неудобства? Мога да бъда достатъчно щедър в границите на разумното.
Спокойствието, с което произнесе тази фраза, подсказа на Артьом, че преди да назове цифра, трябва щателно да изясни въпросните граници:
— Да не говорим за пари сега.
Кортес вдигна учудено вежди:
— А за какво?
— Ще ви бъда благодарен, ако ми обясните, какво става.
Младата жена изящно сви рамене:
— Това не е наша тайна.
— Почакай. — Кортес въздъхна. — Артьом, ние с Яна крадем антикварни изделия по поръчка. Клиентите ни са сериозни, залозите са високи, и често се налага да рискуваме. В раницата, която си скрил някъде, е нашата последна задача. Контрактът се оказа много по-сложен, отколкото предполагахме, но това са наши проблеми. За теб ще бъде най-добре колкото е възможно по-бързо да се отървеш от плячката ни и да изчезнеш. Колко искаш?
Лъжеше, без да се старае, по служба, така да се каже, и Артьом започна да изпитва съмнения:
— За съжаление, разказът ти не обяснява доста неща.
— Например?
Артьом не успя да отговори. Музиката стихна, и в клуба настъпи абсолютна тишина. Всички погледи се насочиха към естрадата, в чийто център се беше появило нещо, скрито с червено покривало.
— Милички! — заврещя изскочилият от кулисите Птиций. — Кулминацията на вечерта! Гвоздеят на сезона! За първи път след хиляда години — танцът на Феникса!!!
Той с театрален жест дръпна покривалото, и пред публиката се показа нещастен, мръсночервеникав птеродактил с пожълтял като от пушене клюн. По залата се понесе шепот. Птеродактилът огледа клуба с кръглите си мътни очи, проточи тънката си шия, и хрипливо изкряка. Публиката започна да ръкопляска.
— Последният на земята Феникс, хванат преди дни в „Марина рошча“, ще изгори и ще се възроди от пепелта пред очите ви! Идва време! — нареждаше Птиций. — Не пропускайте нито миг!
Птеродактилът отново изкряка и подскочи на мястото си. Светлините започнаха да угасват.
— Ще станете свидетели на събитие, което няма да се повтори още хиляда години, — проникновено шепнеше в микрофона пухкавият. — Цели хиляда години. Поръчвайте шампанско.
Клубът потъна в полумрак. Никой не смееше да наруши нечуваната досега в това заведение тишина. Птеродактилът изхлипа и уплашено се огледа. Около него започнаха да се появяват малки огнени точици.
— Гледайте!
Птиций отстъпи на безопасно разстояние. Артьом затаи дъх. Огнените точки ставаха все по-големи, превърнаха се в пламъци, и около птеродактила се образува плътна огнена стена.
— Гледайте!
Огънят се свиваше около биещата с крила птица.
— Господи! — възкликна Яна.
Пламъкът стигна до тавана, пръснаха искри, причудливи огнени фигури полетяха из клуба, Артьом се дръпна назад. Огънят се издигаше в кръг и гореше зрителите с палещия си дъх. Птеродактилът отчаяно изкрещя, вдигна нагоре раздърпаните си крила, като че искаше да привлече бушуващите пламъци, изкрещя за последен път и се превърна в прах. Там, където стоеше досега, разцъфна пламтящо огнено цвете. Клубът в един глас извика:
— Феникс! Феникс!!
И, подчинявайки се на този зов, от центъра на огненото цвете излетя прекрасна горда птица с тънък златен клюн, закачлив гребен на главата и яркочервени пера. Таванът се отвори, откривайки нощното небе, Фениксът размаха крила, горделиво изкрещя и се устреми към звездите. Огненият вихър остави широка дъга на черното небе.
— Като че ли не са минали хиляда години, — тихо произнесе Птиций. — Той е млад, пълен със сили и щастлив. Той прекрачи през времето и отново играе сред звездите. Заповядайте след хиляда години.