— Материализация, — с умен вид кимна Артьом.
— На създадения предмет може да се придаде всякаква форма, но той си остава такъв, какъвто го е измислил магьосникът. Моят златен зъб, например. — Кортес го повъртя в ръка и изведнъж го хвърли. — Хващай!
Артьом хвана лъскавото нещо:
— И какво?
Външно зъбът по нищо не се отличаваше от обикновена протеза.
— Не си ли чел приказки? — учуди се Яна. — Следва заклинание.
Кортес промърмори няколко странни думи, и Артьом стреснато извика. Зъбът се разтвори във въздуха, образувайки малко златно облаче, което бързо кондензира и се върна в ръката му като черен нож с права дръжка и леко закривено острие. На ефеса имаше знак — катеричка.
— Навски нож, опакован с намаляване на теглото, — с уважение произнесе Яна. — Скъпа вещ.
— Хладно оръжие се купува само от Тъмния Двор, — поучително каза Кортес и си прибра от Артьом острието. — Цената няма значение, а освен това на мен ми правят отстъпка.
Той направи почти неуловимо движение с ръка и ножът изчезна.
— Значи украшенията…
— В пръстените има гранати, а в синджира — пистолет.
— В пудриерата имаше „Хеклер и Кох“, — въздъхна младата жена.
Австрийски автомат с гранатомет! Наистина козметика за професионалисти.
— За съжаление, людите разбират от скрито снаряжение.
— Един от Великите Домове? — попита Артьом.
— Да. Зеленият Дом.
— Този, който ни отвлече, — започна Яна, без да се отдалечава от огледалото, — е барон Мечеслав. Мно-о-го известен човек. Близък приятел на кралицата.
— Управлява ги кралица? — заинтересува се Артьом.
— Матриархат, — прозя се Кортес. — Управляват жените.
— И за какъв дявол се намесиха людите? — въздъхна младата жена. — Всичко си вървеше отлично. Срещнахме се, поговорихме си. — Тя разстроено погледна Артьом с бездънните си сини очи. — Всичко развалиха. — И като помисли малко, добави: — Помияри.
Яна отново се обърна към огледалото, а Кортес се върна на дивана и, изглежда, задряма. Спокойствието им подейства и на Артьом, но имаше още неизяснени въпроси:
— Надявам се, че няма да ни убият?
— Защо нас? — учуди се момичето. — Амулетът е у теб.
Артьом потрепери.
— Яна, не говори глупости, — укоризнено, но без да отваря очи, промърмори Кортес.
Младата жена с насмешка изгледа Артьом, той почервеня и се канеше да отговори нещо остроумно, но не успя. Вратата безшумно се отвори, и в стаята влезе Мечеслав. Артьом направи крачка назад, Яна съблазнително се усмихна, а Кортес отново се прозя.
Мечеслав огледа пленниците и се дръпна в страни, пропускайки дребна стройна жена с разкошна тъмнозелена рокля и тънка, украсена с изумруди диадема. В коридора Артьом забеляза двама масивни охранители, но те не влязоха в стаята.
— Това ли са челите? — безразлично попита жената.
Имаше красиво лице с плътно стиснати пълни устни и огромни, но много студени яркозелени очи.
— Ваше величество — Яна направи реверанс.
Кралица? Артьом за първи път в живота си се сблъскваше с коронована особа. Людмила Прокофиевна Шпанко, кралицата на алкохолиците от родния му двор, по прякор Лялка Сифилиса, не се броеше. Интересно, какво се прави при среща с монарх. Артьом се огледа. Кортес или спеше, или беше умрял на дивана, и мълчеше, за това Артьом реши да не прави нищо. Но да каже нещо:
— Голяма чест е, ваше величество, че ще ни разпитвате именно вие. Къде ви е камшика?
Мечеслав настръхна и направи крачка напред.
— Недей. — Всеслава гледаше някъде настрани. — Момчето е дръзко, защото го е страх.
Баронът се подсмихна.
— Амулетът у него ли е?
— Да, ваше величество, — потвърди Мечеслав.
— Трябва да го приберем — Тя игнорираше Артьом.
— И какво ще получа от това? — стана му любопитно.
— Може би ще ви пуснем.
— Не веднага, разбира се, — добави Мечеслав. — Когато нещата улегнат.
— А иначе?
— Иначе? — кралицата явно започваше да се ядосва. — Уви, момченце, имам малко време, за това просто ще изтръгна информацията от главата ти. Вероятно след разпита ще станеш идиот, но това са детайли.
Тя рязко премести погледа си на Артьом и две яркозелени мълнии пронизаха душата му. Косата на главата му настръхна.