— Заведи нашата гостенка в карцера и тръгвай към лекаря.
— Слушам, бароне.
— Не вдигай тревога, — прошепна Всеслава, гледайки след отдалечаващата се Яна. — Жриците са в двореца.
— Трябва да догоним челите.
— С това ще се заемат моряните.
Баронът потръпна — той недолюбваше кошмарните обитателки на Лосинния остров.
— Моряните ще ги разкъсат. Най-важното е жриците да не надушат какво правим.
Но не беше писано плановете на кралицата да се сбъднат. Сигнализацията зави и в коридора се появи дружинник от вътрешната охрана на Зеления Дом.
— Ваше величество, тревога! В двореца има външни лица!
— Знам, — кимна кралицата, — задръжте ги незабавно!
Дружинникът не тръгваше.
— Има ли още нещо?
— Комисарят на Тъмния Двор настоява за аудиенция.
— Сантяго настоява за аудиенция, — повтори Всеслава и безпомощно погледна барона. Той незабележимо кимна. — Ще го приемем незабавно.
За разлика от съплеменниците си, които не уважаваха стремежа на людите към показен разкош, Сантяго харесваше тронната зала на Зеления Дом. Просторното, великолепно украсено помещение идеално подхождаше на пищните тържества, които обичаше Всеслава. Пролетният Бал на Кокичетата, рожденият ден на кралицата, Балът на Златните Листа… Сантяго не пропускаше нито един прием в Зеления Дом и беше леко учуден, че Всеслава е избрала за аудиенцията именно тази зала. Тя никак не подхождаше за делови преговори.
Кралицата очакваше комисаря на трона, в студения и поглед имаше напрежение, а сложната и прическа беше леко разбъркана. Отдясно до нея стоеше барон Мечеслав.
— Слушаме те, Сантяго.
— Ваше величество, — комисарят се поклони и обезоръжаващо се усмихна, — позволете ми да ви благодаря, че се съгласихте да ме изслушате. Оценявам това като проява на истинска мъдрост, свойствена само за коронованите особи. Умението да се вземат правилни решения в момент на криза е ценно и изключително рядко качество. Сигурен съм, че усилията ми няма да са напразни и ще помогнат да се избегне трагедия.
Всеслава се задъха от възмущение, но не успя да отговори.
— За каква трагедия става дума?
В залата бавно влязоха осем жени в свободно падащи дълги зелени рокли и еднакви изумрудени диадеми.
— Надявам се, че жриците на Зеления Дом могат да присъстват на този разговор? — Язвително се поинтересува Ярослава, и без да чака отговор, се обърна към нава: — Та за каква трагедия говориш?
Сантяго с лека усмивка се поклони на жриците и замълча, за да им позволи да дойдат до трона. Той знаеше, че Ярослава е била съперница на Всеслава на изборите за кралица, и успя да оцени враждебността и към победителката.
— Слушаме те, — напомни жрицата.
— Нейно величество кралица Всеслава, — почтително започна той, — милостиво ми отдели няколко минути, за да обсъдим спорните въпроси, възникнали във взаимоотношенията между нашите Домове.
Надутите фрази с лекота излитаха от устните на комисаря.
— Умението на госта ни да печели време за размисъл, като използва цветисти фрази, е общоизвестно. — Ярослава гневно се втренчи в кралицата. — Появата му свързана ли е с тревогата в двореца?
— Комисарят точно се канеше да обясни, — отговори дошлата на себе си Всеслава.
— Благодаря, ваше величество. — Навът направи крачка напред. — Несъмнено, вече сте чули, че вчера Червените Шапки нападнаха Великия Дом Чуд. Картагенският Амулет беше похитен.
— Орденът отрича този факт, — бързо добави Мечеслав.
— Разбира се, — присви очи Сантяго. — Да изгубиш Източника си е извънредно произшествие, и да се обявява публично би било глупаво.
Жриците разбиращо закимаха с глави. Мечеслав се намръщи, той единствен разбра на къде клони посланикът на Тъмния Двор.
— Ние всички бихме постъпили така на мястото на чудите, — дипломатично продължи комисарят. — Вие, например, не афиширате факта, че Кладенецът на Дъждовете е пресъхнал.
В залата се възцари мълчание.
— Лъжа! — извика накрая Ярослава. — Мръсна лъжа!
Сантяго мило се усмихна:
— Не съм свършил. Виждам пряка връзка между тия две събития. Считам, че този, който ви е отрязал от Кладенеца на Дъждовете, се стреми да завладее Картагенския Амулет, да разгроми Тъмния Двор и да получи контрол над целия град.