Всички буквално залитнаха, когато навът изкрещя на отворилата уста жрица. Страховитият глас на комисаря избухна като бомба в тронната зала.
— Какво ще ви донесе войната? Лично на вас, жрици? Любомир няма да прости изгнанието си. Той няма да пита кой е знаел, и кой — не за нещастията му. Личността му е формирана — той е единак. На него не му трябват приятели, той си има слуги, а вие ще свършите дните си на дръвника. Всичките. Той не се нуждае от жрици. — Сантяго бавно местеше поглед по присъстващите. — Все още ли искате да изместите Всеслава? Само тя разбра, че се задава сблъсък на Великите Домове. Само тя разбра, че Вестителят се е родил късно! Че времето му е минало! Че световно господство не се постига с оръжие! Великите Домове ще се бият докрай, и това ще бъде последната война!! Ако изчезнем, ще сме всички заедно!! Преди няколко години Всеслава е взела тежко, но единственото вярно решение. Тя е спасявала не само себе си, а всички вас!
Жените наведоха глави.
— Хитър си, Сантяго, — злобно изсъска Ярослава. — Но ако тях, — тя презрително посочи с глава притихналите жрици, — си успял да ги уплашиш, да видим, какво ще кажат бароните.
— Прекалено сте глупава, Ярослава, — уморено отговори Сантяго. — Нямам време да се разправям с бароните.
И преди всички да разберат какво ще се случи, той замахна. Черният навски стилет се заби в лявото око на жрицата. Ярослава залитна, из залата се понесе тих, пълен с болка предсмъртен стон, и жената падна на пода. Черните навски остриета изсмукваха енергията на всеки маг до последната капка. Кралицата хвана Мечеслав за ръката.
— Изчерпаха ми се аргументите, — с извинителен тон обясни комисарят, докато триеше ножа си в дрехите на мъртвата Ярослава. — Надявам се, че ваше величество ще ми прости тази несдържаност.
— Трябва да отбележим, че нашият гост използва доста радикални прийоми за водене на преговори, — хладно произнесе Всеслава, оглеждайки жриците, — но ние нямаме претенции към него. Моите поданици — също.
— Кралице — жените покорно наведоха глави, потвърждавайки властта на господарката на Зеления Дом.
— Прекрасно. — Всеслава се облегна назад на трона. — Барон Мечеслав, вие ще съпровождате комисар Сантяго и ще обезпечавате взаимодействието му със Зеления Дом. Люд подкрепя останалите Велики Домове в стремежа им да защитят Тайния Град от сътресения. Това е право дело.
— Ваше величество, — навът се наведе в дълбок поклон, — мога ли да ви задам няколко въпроса за Любомир?
Глава 14
Лабиринтът
Москва, някъде под земята
28 юли, сряда, 01:31
Под краката му отново се чу възмутен писък, и нещо малко и меко изчезна в тъмния коридор. Плъх. Артьом престана да си дърпа краката, но още се стряскаше, щом се натъкнеше на някой — не можеше да свикне с присъствието на тия твари.
— Още дълго ще бродим тук?
— Щом стигнем, ти първи ще разбереш, — без да се обръща, отряза Кортес.
Все пак, характерът му е отвратителен.
За Артьом си оставаше загадка как наемникът се ориентира в тоя вонящ лабиринт. Тъмни, мрачни коридори, рядко осветявани от слаби лампи, мръсотия, противни миризми, плъхове. Ако Артьом беше сам, нямаше да стои и десет минути тук, щеше да излезе на повърхността и майната му на това, че го търсят. Но Кортес продължаваше да крачи невъзмутимо из тая клоака, и периодично го подкарваше с язвителни фрази.
Людите и моряните, както казваше наемникът, не слязоха под земята. Въпреки това той накара Артьом поне двайсет минути да бяга по слабо осветените коридори, докато се спъва, ругае и рита пищящите плъхове. След това преминаха на бърза крачка. Даже много бърза, според Артьом, но на предложението да не прекалява, Кортес само изсумтя и продължи да се движи, като се движеше. Артьом едва го догонваше и усещаше, че всяка крачка може да се окаже последна. Най-накрая, на едно сухо и осветено място, Кортес спря и промърмори:
— Почивка.
Артьом веднага клекна, опитвайки се да успокои възмутения си организъм. Спареният въздух на канализацията влизаше в белите му дробове, но обратно излизаше страшно трудно, слепоочията му пулсираха, сърцето му се беше преместило в главата и яростно искаше кислород, а пред очите му плуваха разноцветни кръгове.
— Добре си потичахме, — изхриптя Артьом, търсейки слюнка в устата си.
— Радвам се, че ти хареса, — отговори Кортес, откъсна най-горното копче от ризата си и го стисна в юмрук.