— Чаках теб.
— Мен?
— Да — каза той, отметна завивките и повдигна долната й риза. — Чаках твоето съгласие, мадам. — Дланите му обхванаха гърдите й.
Лиз-Ан се усмихна, защото си спомни спора, който беше последвал първата им интимна нощ, и думите, които беше изрекла тогава.
— Ами раната ти? — промълви едва чуто, когато през тялото й преминаха вълни на удоволствие.
— Има и други начини. Ще ти покажа. — И устата му завладя нейната.
Този път целувката му беше различна — жадна, изискваща, гореща. Само след няколко секунди Лиз-Ан вече не можеше да лежи спокойно. Езикът му опустошаваше устата й, галеше дори най-скритите кътчета. Тя хвана главата му и с двете си ръце и смело му отвърна, като надаваше стонове на удоволствие. Беше взел едното й набъбнало зърно между пръстите си и го разтриваше леко — нещо, което я подлудяваше. Тя изви тяло към него и се притисна силно в твърдите му гърди. Бавно, влудяващо бавно, ръката му се плъзна надолу, като се спря за малко на стегнатия й корем, преди да продължи по-надолу. После пръстите му се заровиха в къдравите косъмчета, които покриваха слабините й, и започнаха да я галят. Бедрата й потръпваха сладостно.
— Да, Рей… — задъхваше сетя и хапеше долната си устна, за да не закрещи високо.
Той изпита задоволство, когато я разтвори и пъхна два пръста във влажната й топла вътрешност. Тя нададе стон и отметна глава назад, като в същото време се притисна безсрамно в ръката му. Чу, сякаш някъде отдалеч, накъсаните викове, които излизаха от гърлото й, но не разбра, че това е нейният глас. Беше се отдала изцяло на примитивните нужди на тялото си. Рейналф пое зърното й в устата си, като пренебрегваше болката в раната, макар тя да ставаше все по-настоятелна. Неочаквано за него, ръката й се стрелна надолу и обхвана твърдия му член, без да наруши ритъма, в който повдигаше бедрата си към него. Стискаше го здраво и го караше да ръмжи от желание. Тя дишаше остро, на пресекулки. А после потръпна и извика високо. Той повдигна глава, за да види страстта, озарила лицето й, и дъхът раздвижи косата на слепоочията му. Бавно, много бавно, тялото й се отпусна и бедрата й отново докоснаха леглото.
— Ах, Рейналф — въздъхна тя, — прекрасно е!
Той се усмихна и докосна нежно лицето й, отметна назад мокрите кичури коса, които бяха паднали на челото й.
— Можеш ли да ми го опишеш?
— То е смесица от… различни усещания. От топлина… светлина… и бездиханност. А после идва нещо като сладка смърт.
Той се засмя.
— А ти? — попита тя и го обхвана с длан.
Той веднага се изду в ръката й.
— Аз изпитвам същото — простена. Хвана я здраво през кръста, легна по гръб и я накара да седне върху него. Тя се засмя и съблече долната си риза. Хвърли я на пода и се надвеси над него. Гърдите й докоснаха неговите, а косата й погали лицето му.
— Целуни ме — каза тихо той.
Тя сведе глава, но мракът стана причина да не намери устата му. Целуна го нежно по челото. А после спусна устни надолу. Когато стигна до устните му, тя игриво описа кръг около тях с езика си, а това й подсказа, че той се усмихва. След това притисна устните си в неговите. Не беше нужно дълго да го придумва да пусне езика й в устата си. Рейналф лежеше неподвижно, изцяло отдаден на усещанията, на музиката, която струеше в тялото му, докато съпругата му се опитваше да го съблазни. Чувстваше, че няма още дълго да контролира тялото си. Членът му беше достигнал вече максималния си размер и търсеше, като че ли придобил собствен живот, сладкия отвор в нейната плът. Езикът й се плъзна по врата му, а после намери ухото му. Тя го захапа малко по-силно, отколкото трябваше, после отново плъзна устни по врата му, докато достигна до ключиците.
— Така — каза той и притисна главата й към гърдите си.
Тя захапа твърдото зърно на гърдите му и заигра с него така, както беше правил той. Езикът й започна да описва кръгове около него. Когато той нададе стон на удоволствие, устните й потърсиха другото зърно и дариха и него с ласките си. Харесваше й властта, която имаше над тялото му и която току-що беше открила. Намираше все нови и нови места, където да го целува, да прокарва език или нежно да захапва със зъби. Рейналф чувстваше, че не издържа повече. Повдигна я и я побутна леко назад. Минаха няколко секунди, преди Лиз-Ан да разгадае намеренията му. Тя се плъзна бавно по огромния му член, наслаждавайки се на всяко усещане. Когато го пое целия, сграбчи силно бедрата му, застана неподвижно и потърси погледа му. Неизказаният й въпрос витаеше из въздуха.
— Вслушай се в гласа на тялото си — прозвуча гласът му в тъмното.
— Но как така! — възкликна тя. Мислеше, че ще е много по-лесно, ако просто успееше да легне по гръб, без да го изпусне.