— Трябва ми по-силна светлина — каза тя през рамо и посвети цялото си внимание на детето.
То стенеше, очите му горяха трескаво, ръцете му стискаха здраво крака, увит във вълнен парцал. Лиз-Ан му се усмихна, за да го окуражи, и прокара длан по влажното му от пот чело.
— Всичко ще бъде наред — каза тя тихо, а после бръкна в чантата и извади едно голямо шише.
Детето беше толкова слабо, че не изрази никакъв протест, когато тя капна от течността на езика му. Само след миг то потъна в дълбок сън. Лиз-Ан можеше вече да огледа раната на спокойствие. Костта се подаваше, но кракът не беше толкова зле, колкото всички се опасяваха. С молитви и правилно лечение, тя вярваше, че ще зарасне напълно и детето няма да страда. Почисти внимателно раната и намести крака, а после го стегна в превръзка. Лейди Зара й помагаше, а Уолтър и Беки стояха от двете й страни и гледаха.
Детето още спеше спокойно, когато слънцето започна да залязва на запад. Лиз-Ан сложи пакетче с лекарства в ръката на Беки и няколко пъти й повтори, че е много важно раната винаги да бъде чиста и превързана. Беки я придружи чак до двора, където бяха завързани конете.
— Мисля, че вие сте добра съпруга за лорд Рейналф — каза тя с искрена усмивка на красивото си лице.
Лиз-Ан също се усмихна.
— Ще дойда пак след два дни, за да проверя как върви оздравяването. Запомнете, че той не бива да става от леглото, дори ако трябва да го вържете за него.
Тя помаха с ръка на хората, които се бяха събрали около къщата, и тръгна, като постепенно премина в галоп. Лейди Зара яздеше до нея.
— Справи се добре — каза тя с доволна усмивка. — Всички ще те уважават вече.
Лиз-Ан разбра, че е спечелила уважението и на майката на Рейналф, макар тя да не искаше да го признае. До замъка оставаха само няколко мили, слънцето вече клонеше на залез, когато на хоризонта се появиха конници. Начело яздеше Рейналф, а светлата му коса се развяваше зад него.
— Той се тревожи прекалено много. — Лиз-Ан чу думите, които лейди Зара отправи към Уолтър.
Лиз-Ан препусна към него. Никой не се опита да й попречи. Когато стигна при съпруга си, тя му се усмихна щастливо. Но той не отговори на усмивката й. Тя отвори уста, за да му каже мили думи, но от гърлото й не излезе нито звук. Миг по-късно писъкът й проряза тишината.
ГЛАВА 24
Лиз-Ан много добре помнеше тези ужасни черни очи! Устните му се полуотвориха и разкриха пожълтелите зъби.
Когато Дарт протегна ръка към нея, Лиз-Ан инстинктивно дръпна юздите. Кобилата се изправи на задните си крака и изцвили високо Лиз-Ан се вкопчи в гривата й и успя да се задържи на седлото. Когато копитата отново докоснаха земята, Лиз-Ан дръпна силно юздите и се опита да обърне коня. Очите й изразяваха див страх.
Прекалено късно, Уолтър вдигна тревога. Хората от охраната веднага изтеглиха мечовете си от ножниците и оградиха лейди Зара. Не можеха да направят нищо за Лиз-Ан, която беше далеч от тях. Обърнаха конете към нападателите. Бягството щеше да бъде възможно, ако от близката гора не бяха излезли още конници, които ги обградиха, надавайки силни викове. Уолтър направи знак на хората си да се съберат.
Лиз-Ан заби пети в хълбоците на коня. Имаше намерение да мине през пролуката, която се беше образувала между двама от нападателите. Знаеше, че единственият им шанс е тя да стигне в Чизън и да вдигне тревога. Конят й закачи коня на нападателя вляво от нея. Мъжът се стресна и протегна ръка да я хване… Не успя. Но една стрела се заби в хълбоците на коня. Уплашеното животно изцвили и легна на една страна. Копитата му прорязаха безпомощно въздуха. Юздите се изплъзнаха от ръцете на Лиз-Ан, главата й се удари в нещо остро. Не изпадна в безсъзнание, но изпитваше силна болка. Виеше й се свят. Нямаше време да се съвземе. Конникът, който преди малко я беше пропуснал край себе си, сега я хвана здраво за ръката и я изправи на крака. Погледът й отчаяно обходи редиците нападатели. Бяха толкова много… Ръката й опипа мястото на главата, което я болеше. Когато я отдръпна, видя, че е изцапана с кръв. До слуха й достигна познат глас. Филип Чаруик! Не успя обаче да го съзре в редиците. Всички конници й се струваха еднакви. Реши, че е безполезно да го търси. Насочи поглед към мястото, където бяха Уолтър и лейди Зара. Мъжете се бяха скупчили около нея, за да я защитят, докато тя седеше неподвижна на гърба на коня. Не сваляше поглед от Дарт. Лиз-Ан почувства болката й. Стоеше пред сина, който й беше откраднат и бе живял далеч от нея през всичките тези години, а ето, че сега се беше върнал, но като разбойник, а не като благороден рицар. И дори не беше я забелязал, макар косата й да издаваше, че тя е неговата майка.