— Аз ще доведа Рейналф. И Джилбърт също.
Зара постави ръката си върху тази на Лиз-Ан.
— Сега ти си моя дъщеря. Мисля, че те осъдих доста прибързано. Но това стана, защото всяка майка обича много сина си. За което се извинявам.
Лиз-Ан се усмихна с треперещи устни.
— Съжалявам и за болката, която семейството ми причини на твоето. Ако знаехме… — В очите й се появиха сълзи.
Лиз-Ан стисна ръката й.
— Не сте можели да знаете нищо предварително. Съдбата е отредила така.
Настъпи тишина. Лейди Зара се усмихна вече по-уверено и каза:
— Той те обича.
— Рейналф? Той ли ти каза това?
— Не, не ми е казвал с думи… Но очите му го показват.
Лиз-Ан извърна глава, защото се чувстваше неудобно.
— Мисля, че грешите, лейди Зара. Той желае само тялото ми.
— Не, ти грешиш, дъще. Рейналф те обича. А ти обичаш ли го?
Лиз-Ан я погледна.
— Да — призна неохотно. — И дори му го казах, преди да напуснем селото.
— И какво ти отговори той?
— Нищо. Всъщност аз не му дадох възможност да го стори.
Зара отвори уста да отговори, но замълча, защото в лагера настъпи раздвижване. Към тях се приближаваше синът й. Застана над тях и втренчи поглед в Зара. А Лиз-Ан почувства студената кама да се плъзга в ръката й. Зара я погледна многозначително и също втренчи поглед в сина си. Приличаше много на Рейналф и все пак… Лиз-Ан беше завладяна от паника, като гледаше това познато и така омразно лице.
— Значи ти си жената, която ме е родила? — каза най-после Дарт, като посочи косата на Зара.
Зара се изправи.
— Да. А ти си Колин.
Той се засмя.
— Значи това е кръщелното ми име — Колин. Хубаво е. Звучи много по-благородно от Дарт.
— Теб те откраднаха от мен — каза Зара тихо, все едно искаше да се извини.
— Но ето, че се върнах, майко. Радвай се на чудото, което отново ни събра заедно. Ела, трябва да поговорим.
Уолтър веднага скочи на крака.
— Не! — извика той и изтича напред, макар ръцете му да бяха завързани на гърба.
Колин дори не го удостои с поглед, а сграбчи здраво Зара за ръката. Чертите му бяха разкривени от силна злоба. Обърна се и удари толкова силно Уолтър, че го събори на земята. Хората на Уолтър се изправиха като един и се опитаха да тръгнат напред, но бяха здраво завързани един за друг. Една стрела събори мъжа, който беше най-близо до Колин. И това беше достатъчно, за да ги накара да се върнат по местата си. Зара извика и се опита да се освободи от хватката на сина си, но безуспешно. А Лиз-Ан се изправи и изтича до падналия войник. Скри се зад трупа му. Очите му бяха изцъклени и втренчени в нищото. Лиз-Ан с мъка разпозна един от мъжете, които я бяха пазили в онези първи дни след отвличането й от Пенфорк. Двамата бяха разменили не повече от две-три думи, но тя изпита силна мъка сега. Скоро гневът измести мъката от душата й. Прикривайки се зад трупа, тя приклекна до Уолтър. Той се изправи до седнало положение и обходи с поглед околността.
— Ще убия това копеле дори само косъм да падне от главата на лейди Зара! — закле се той.
— Как можа да го направиш? — Гласът на Зара беше изпълнен с гняв и страх. Ръцете й бяха сключени в скута. Седеше настрани, така че дори полите на роклята й да не докосват мъжа, който седеше срещу нея.
Дарт беше озадачен, но после се досети, че майка му се отвращава от насилието. Сигурно не й харесваше и това, че беше допуснал да бъде убит човек. Но скоро щеше да научи какви са методите му.
— Аз не съм като брат си — изръмжа той и се опита да наподоби усмивка. — Макар че скоро ще науча каква е разликата между живота в замъка и живота на полето. Съвсем честно ще бъде и аз да бъда господар на Чизън, нали?
Сърцето на Зара се сви от страх.
— А какво ще стане с Рейналф? — попита тя с треперещ глас.
Срещна погледа на черните му очи и разбра всичко още преди той да каже:
— Филип има планове за него.
— Значи той ще убие сина ми — каза тя уверено.
Дарт я погледна внимателно.
— Ако той не умре, ще трябва да умра аз.
Лицето на Зара се изкриви от мъка. Раменете й увиснаха надолу, като че ли под тежък товар. Ето, че вторият й син се беше върнал при нея вече пораснал и възмъжал, но той беше разбойник, изнасилвач и, дори още по-лошо, убиец. Беше жесток и имаше ледено сърце. Иска да си присвои баронската титла и е готов да отнеме живота на Рейналф. Тя зарови лице в дланите си.
— Нищо лошо няма да ти се случи, майко — каза Дарт и сложи ръката си на рамото й, ръка, чиято топлина беше досущ като тази на Рейналф. Гласът му изразяваше нежност, доколкото това беше възможно за мъж, груб като него.