— Лиз-Ан! — извика Зара, като видя безредието, в което се намираха дрехите и косата на снаха й.
— Конят ти — каза Дарт и хвърли юздите в ръцете на Филип, след което препусна в галоп.
Без да губи време, Филип постави Лиз-Ан пред себе си на седлото и препусна след Дарт.
— Господи, не! — извика Джилбърт и вдигна ръка към небето.
Рейналф тъкмо вдигаше от земята забравеното наметало на Филип и не обърна особено внимание на вика му. Изправи се мълчаливо и започна да търси с поглед Лиз-Ан. Нищо. На юг? Не, Чаруик беше твърде умен, за да се движи все в една и съща посока. Тогава на изток? Там теренът беше лесен за прекосяване и щеше да улесни бягството му, но, от друга страна, не можеше да му предложи прикритие. Завъртя се рязко. Ярък проблясък в тревата привлече вниманието му. Наведе се. Камата на Лиз-Ан… Но по нея нямаше кръв. Той стисна оръжието и затвори очи. Надяваше се, че тя още е у нея, а ето, че и последната надежда беше угаснала. Щом Чаруик я беше намерил под полата й, значи беше успял да я изнасили. Да. Чаруик щеше да умре, закле се той. Беше подписал смъртната си присъда. Никой не беше му причинявал по-голяма мъка.
Едва сега Рейналф призна пред себе си онова, което от няколко дни не смееше да признае на никого. Той я обичаше. Чувството, което изпитваше към нея, не беше просто плътско желание. Само ако беше й казал…
Джилбърт продължаваше да ругае и да се вайка с вдигнати към небето ръце. Но Рейналф беше забелязал черните точици, които бързо се носеха към хоризонта. Сграбчи Джилбърт за ръката и го поведе към конете.
— Ще ги настигнем — каза гой и посочи бегълците.
Яздеха безумно бързо. Най-после излязоха на равна ливада, която се простираше далеч напред, чак до хълмовете в далечината. Рейналф отново видя бегълците — черни точнци, които се изкачваха по един от хълмовете.
— Ето ги там! — изкрещя той.
И отново препуснаха диво напред. Хората им ги следваха. Макар че имаха преднина, Дарт и Филип нямаше да успеят да им се изплъзнат. Конете им носеха по двама души на гърбовете си. А това все пак ги затрудняваше.
Някакво предчувствие накара Лиз-Ан да обърне глава. И видя конниците, които се носеха след тях. Рейналф! Сърцето й радостно подскочи. Тя поднови усилията си да се освободи от Филип въпреки бързината, с която препускаха.
— Какво те прихвана? — извика Филип и също обърна глава — Давай, Дарт, по-бързо! — извика той и извади меча си.
Насочи коня към близката гора. Щяха по-лесно да избягат от преследвачите си, ако можеха да се скрият от погледите им. Но това не им се удаде. Скоро бяха наобиколени от всички страни. Дарт и Филип се озъртаха с разширени от ужас очи. Бяха наобиколени от толкова много мъже, които искаха смъртта им. Лиз-Ан изпита дива радост, когато погледът й срещна този на Рейналф. Той огледа дрехите, лицето и косите й и в очите му тя видя нарастващ гняв. Опита се да се загърне, засрамена от състоянието, в което се намираше. А после погледна Джилбърт. Изражението му беше същото като на Рейналф. И двамата нямаше да намерят покой, докато не изцапат мечовете си с кръвта на онзи, който я беше отвлякъл и изнасилил.
А после Рейналф впи поглед в онзи мъж, който много приличаше на него. Не, не приличаше, те просто бяха еднакви. Същата светла коса, същите черни очи. Не можеше да повярва, че това копеле е негов брат. И сега разбра заблудата на Лиз-Ан. Погледът му се спря и на Зара. Майка му не изглеждаше никак добре. Като че ли беше изпаднала в безсъзнание. Лицето й беше заровено в туниката на Дарт. Може би така беше по-добре, помисли си той.
— Ако ни нападнете, ще убием жените! — извика Филип и насочи острието на меча към гърлото на Лиз-Ан.
— Смяташ ли, че има и друг начин, братко? — запита Рейналф.
— Не. Но можем да се бием на дуел, честен дуел — отговори Джилбърт и слезе от коня си с меч в ръка.
Рейналф също слезе от коня. Лиз-Ан с мъка забеляза, че брат и накуцва по-силно от обикновено. Разбра, че кракът го боли, и се разтревожи за изхода на битката. Двамата напредваха към противниците си. Дарт първи скочи на земята, за изненада на всички. Лиз-Ан се обърна към Филип и го заплю в лицето.
— Страхливец! — извика тя.
— Да не би да мислиш, че ще се криеш зад полите на жените през останалата част от живота си? — присмя му се Рейналф.
В последвалата тишина лицето на Филип се наля с кръв. Той побърза да скочи на земята. Лиз-Ан веднага приближи коня си до този на Зара и хвана юздите му. Зара лежеше в безсъзнание на гърба на коня. Геоф и Джоузеф излязоха напред и им помогнаха да се присъединят към редиците им.