— Добре дошъл, милорд Рейналф — поздрави го тя. — Денят е прекрасен, подходящ за дуел, нали?
Той я гледаше, без да премигва. Смръщи вежди.
— Не очаквах, че ще присъстваш на тази кървава битка — каза той. — Може би трябваше да си спомня, че ти все пак не си дама.
Тя стисна решително устни.
— Уверявам те, че за нищо на света не бих пропуснала и най-малката подробност.
Той погледна мечовете в ножниците им.
— И къде е мъжът, който е готов да загине за несправедливата ти кауза? — попита той, като се огледа.
— Мъжът? — Тя поклати глава. — Няма никакъв мъж.
Рейналф се замисли над думите й. Едната му вежда беше високо повдигната.
— Не си намерила нито един мъж, готов да умре за теб? Нито един?
Лиз-Ан не се поддаде на провокацията, наведе се над врата на кобилата и леко се усмихна.
— Уви, страхувам се, че съм толкова непривлекателна, че никой няма да се отзове на молбата ми.
— Ами нашата сделка? — попита Рейналф, изпълнен с подозрение.
— Тя остава в сила.
— Значи ще бъда твой пленник, докато се върне брат ти? — Той премести тежестта на тялото си на здравия си крак. — Нима си забравила, че никак не ми харесва да бъда затворник, милейди? Никак не е вероятно, че ще успееш да ме върнеш в онова зловонно мазе. — И той пристъпи към нея.
При това негово внезапно движение кобилата неспокойно изпръхтя, извърна рязко глава и отскочи встрани. Лиз-Ан успя да подчини животното на волята си, като здраво го стисна между бедрата си.
— Не — отговори тя, а очите й весело блестяха, — твоят противник е тук, пред теб.
Трябваше да мине известно време, преди смисълът на думите й да стигне до Рейналф. А после той избухна в смях. Но това беше абсурдно — една дама да предизвика рицар на дуел с мечове. И въпреки всичко, нейното предложение не го изненада.
А тя не се шегуваше! Той го знаеше добре. Предложението отговаряше на представата му за нея, на заключенията, до които беше стигнал. Нима тя желаеше да намери смъртта си? Дори онзи неин безмозъчен брат да й е показал как да си служи с меча, не би могла да размахва свободно това огромно и тежко оръжие. Би използвал срещу нея камата, но меч? Бавно се съвзе, престана да се смее и избърса сълзите, които се бяха появили в очите му. Едва си поемаше дъх. Тя приближи коня си до него. Скованата й изправена стойка подчертаваше възмущението, което изпитваше.
— Аз не виждам нищо смешно. Може би ще ми кажеш какво е то, милорд, та да се посмея с теб?
— Моето обяснение няма да ти хареса, милейди.
Тя изпъна глава напред.
— Мислиш, че аз не съм ти достоен противник?
— Може би, защото езикът ти е отвратителен, но…
— Тогава нека не удължаваме напрежението — сряза го тя. Бързо извади меча, който висеше в ножницата на седлото, и му го хвърли.
Рейналф го хвана, докато той беше още във въздуха. Ръката му се сключи около хладната метална дръжка. Беше силно изненадан, защото, макар и с две остриета, мечът не беше особено тежък. А той беше свикнал да държи тежки мечове.
— Какво е това? Детска играчка ли? — попита, като въртеше оръжието в ръка.
С едно-единствено грациозно движение Лиз-Ан слезе от гърба на коня и се обърна с лице към Рейналф.
— Това ще причини смъртта ти, милорд.
Приближавайки се към него, тя извади своя меч от ножницата. Двата меча бяха съвсем еднакви. Той насочи острието на оръжието надолу и присви замислено очи.
— Нима мислиш, че ще се бия с жена?
— Нали така се споразумяхме?
— Аз се съгласих да се бия с мъж…
— Не, ти се съгласи да се биеш с избрания от мен противник. И сега аз стоя пред теб, готова да изпълня своята част от сделката.
— Нямаме такова споразумение — продължи да настоява той.
— Нима ще престъпиш дадената дума? Нима не притежаваш чувство за чест?
Никога преди честта на Рейналф не беше поставяна под съмнение. За крал Хенри, а когато се наложеше — и за самия себе си, той се биеше упорито и добре. Белезите по тялото му го доказваха. И сега обидата й го засегна дълбоко.
— Точно чувството за чест ме кара да не приема предложението ти — каза, а на устните му играеше опасна усмивка.
— Чест? — Тя се засмя и рязко спря на няколко сантиметра от него. — А на мен ми се струва, че отказваш заради получената вчера рана, страхливецо! Но виждам, че можеш да държиш меча.
Страхливец? Един нерв на бузата му неспокойно играеше. Тази жена притежаваше дяволското умение да извиква у него силен гняв.
— Ако беше мъж, вече щеше да си мъртва.