— Аз!
Рейналф и Уолтър обърнаха глави едновременно и видяха зелената рокля на лейди Лиз-Ан да се подава между укрепленията на кулата. Рейналф не беше изненадан.
— Ще се предадете ли?
Нейният отговор беше стрела, която изсвистя пронизително в хладния утринен въздух и се заби в земята точно пред коня му. Животното изненадано изцвили, изправи се на задните си крака и щеше да побегне, ако господарят му не го беше заставил да остане на мястото си. Хората на Рейналф изстреляха няколко стрели по посока на Лиз-Ан, но тя вече не се виждаше. Ядосан, Рейналф направи знак на хората си да прекратят стрелбата.
Отново се възцари тишина, много скоро нарушена от извисил се над стените глас.
— Това беше само предупреждение, Рейналф Уордю. Следващата ще се забие в сърцето ти.
— Ако бях на твое място, не бих си играл с търпението й — предупреди го Уолтър и се вгледа в сериозното му лице, което се виждаше под вдигнатия шлем.
Със здраво стиснати устни, Рейналф му хвърли поглед, който го накара да замълчи.
— Покажи се, лейди Лиз-Ан — нареди Рейналф.
— Съжалявам, но трябва да ти откажа.
— Покажи се! — повтори той. — Няма да ти причиня зло.
— Ха!
Рейналф потисна надигащия се гняв.
— Не бива да се пролива кръв — предупреди той.
— Само твоята кръв ще се пролее — каза тя предизвикателно. — Брат ми вече е на път за дома и ще защити и дома си, и мен.
Точно както предполагаше и той.
— Мисля, че няма да стане така — отговори й Рейналф. Не беше замислял измамата, но лъжата, като че ли сама се изплъзна от устата му. Думите му произведоха желания ефект. Лиз-Ан предпазливо се показа над стената с насочен към него лък. Беше сама. Въоръжените мъже отдавна се бяха скрили от погледа му. Като я видя, Рейналф неволно се усмихна. Успя да потисне смеха си, за да не го чуе тя. Облечена като истинска лейди, мека и женствена, тя не отговаряше на вече изградената му представа за нея. Външният й вид контрастираше с войнственото й поведение. Той присви очи и започнала изучава лицето, отчасти скрито от лъка. Косата й се подаваше изпод воала. Къдриците вече не бяха подредени в прическа, бяха се изплъзнали от диадемата и висяха свободно. Едното й око беше затворено. Другото не премигваше. Следеше посоката на стрелата.
— Мили Боже, Рейналф, вдигни щита, предпази се! — възкликна Уолтър. — Тя иска да те простреля!
Рейналф не се помръдна, за да не прекъсне визуалния контакт с нея. Това беше изпитание на волята и той беше решен да излезе победител.
— Какво си направил с брат ми? — запита тя най-после.
— Той е жив — отговори Рейналф, като пренебрегна неприкритата изненада на Уолтър.
Ръката на Лиз-Ан трепна.
— Къде е той?
— Уверявам те, че е в безопасност. Засега…
Дишането й се учести.
— Къде е той? — запита тя повторно.
Той доближи коня си до ръба на рова.
— Мога да те заведа при него — предложи.
— Нямам намерение да отида където и да било с теб!
— А аз няма да си замина без теб дори това да означава смъртта на хората ти. — Даде й време да осмисли думите му, преди да продължи: — От теб зависи съдбата на хората ти и тази на брат ти, Лиз-Ан от Пенфорк. Давам ти дума, че ако се предадеш, няма да се пролее ничия кръв.
Лиз-Ан продължи да стои предизвикателно на стената. Не му отговори. Едва сега насочената към него стрела го разтревожи. Не защото мислеше, че тя ще го простреля, а защото тя щеше да се умори да опъва непрекъснато тетивата. И тогава можеше да я отпусне инстинктивно. Готов за това, той стегна мускулите на ръката, която държеше щита. Когато тя отново проговори, той трябваше да напрегне слуха си, за да я чуе.
— Ще сключа сделка с теб.
Предвкусвайки победата, той се усмихна.
— Не си в положение, в което можеш да сключваш сделки, лейди Лиз-Ан.
— Как предпочиташ да ме вземеш — жива или мъртва, Рейналф Уордю? — извика тя сърдито и отметна воала назад.
— Естествено, че те предпочитам жива.
— Тогава ще се съобразиш с исканията ми.
Не му харесваше да го принуждават да прави отстъпки. Особено пък тази жена, и то пред хората му. Обиден, стисна и отпусна юмруци няколко пъти.
— И какви са твоите условия?
Кратка пауза, а после:
— Ще дойда с теб доброволно. В замяна на което ти няма да влизаш в замъка.
Той обмисли предложението, сметна, че е приемливо, и кимна.
— И?
— Това е всичко.
Рейналф се усмихна. Тя беше пропуснала да се спазари за собствената си безопасност — съществен пропуск. Щеше да бъде доволен да отхвърли поне едно от исканията й, но тя не му даде тази възможност. Погледна към Уолтър, който следеше разговора внимателно и с интерес и който очевидно се забавляваше. На Рейналф обаче не му беше забавно. Той отново погледна към Лиз-Ан.