— Нима нямаш какво да кажеш? — попита той.
Тя въздъхна тежко и рязко се изправи на крака.
— Аз те предупредих.
— Предупредила си ме?
Тя оправи туниката на Геоф, покри до известна степен краката си и кимна.
— Да. Казах ти, че няма лесно да ме задържиш.
Гласът й неуверено заглъхна, защото забеляза, че камата й е отнета. Когато вдигна глава, самодоволната усмивка на Рейналф я подразни.
— Липсва ли ти нещо? — подигра й се той.
Тя изправи рамене, смело пристъпи към масата и протегна ръка към храната. Поколеба се, после си взе бучка сирене и я поднесе към устата си. Гладът беше само претекст да отложи спречкването с Рейналф, но като опита храната, изведнъж се превърна в реалност. Преглътна и протегна ръка към друга бучка. Стомахът й болезнено се свиваше.
— Стана причина за куп неприятности, жено. Нима наистина мислеше, че толкова лесно ще ми избягаш? — попита Рейналф.
Тя го погледна през рамо.
— Не, мислех, че ще е много по-трудно, отколкото всъщност беше. Може би следващия път ще изпратиш четирима човека да ме доведат при теб. Обичам предизвикателствата.
Рейналф не отговори веднага, защото беше зает да потушава надигналите се у него чувства.
— Няма да ти бъде дадена друга възможност за бягство — предупреди я той след няколко минути. — Няма да те подценявам вече.
Тя се засмя кратко и високо.
— Повече от сигурна съм, че ще го сториш пак.
Той се престори, че не е чул подигравателните нотки в гласа й.
— Очаквам, че си си взела поука от неуспешния си опит.
Тя прехапа долната си устна и сви примирено рамене.
— Щях да успея, ако не беше онази малка клисура.
Той повдигна вежди.
— Трябва ли да ти напомням, че щеше да си счупиш врата в онази малка клисура?
Тя се обърна към него.
— Ако твоите хора не ме преследваха като дивеч, нямаше да загубя почва под краката си!
— Ти си бягала от тях? — Той като че ли не вярваше на ушите си.
— Разбира се! Нима очакваше, че ще се подчиня и покорно ще им подам ръце, за да ги завържат?! Причиних си тези неприятност само и само да избягам от теб.
Ядосана, тя си взе голяма хапка от месото и я поднесе към устата си. Рейналф бързо прекоси разстоянието, което ги делеше, и сграбчи китката й, като по този начин я лиши от храната. Тя вдигна поглед към него.
— Имаш ли нещо против? — попита го саркастично тя и отново направи опит да засити глада си.
Като видя, че той няма да я пусне, тя просто се наведе и захапа месото със зъби. Къде се беше дянала уплашената жена, която се притискаше в него по целия път до лагера? Рейналф тръсна замислено глава и отблъсна Лиз-Ан от себе си. С гръб към нея, прокара длан през косата си, а после разтри основата на врата си.
— Нима няма да оставиш нито парченце за мен, кучко? — изръмжа той.
— Няма!
Той бавно се обърна и видя, че е седнала на ниското трикрако столче, притиснала длани между бедрата си, и се оглежда из палатката.
— Ти не играеш честно, така че защо аз да го правя? — попита тя, без да погледне към него.
Той се приближи до нея.
— Не, Лиз-Ан, ти си тази, която не играе честно. Ти измисли правилата на играта. Не го забравяй!
— Нямаше нищо нечестно в онова, което направих.
Този път не вдигна поглед към лицето му.
— Нищо? — Той се засмя кратко и стопи делящото ги разстояние. — Ти ме отвлече, прикова ме към стената, намушка ме с кама… И мислиш, че е било честно?
Лиз-Ан скочи на крака.
— Имах основателна причина! — извика тя.
Причина, която сега не й се виждаше така основателна и ясна, както преди четири години.
— И сигурно ще я запазиш в тайна — каза той и застана до нея.
Макар че не я докосна с ръка, топлината на тялото му достигна до нея и приятно я погали.
— Давам ти последна възможност да ми обясниш всичко.
Беше се замисляла вече за това, но смяташе, че ако му обясни, само ще се унижи още повече. Може би той щеше да се чувства застрашен от факта, че тя знае за грабителските му набези. Можеше дори да я убие.
— Ще ме пуснеш ли? — попита тя.
Неочаквано, той я хвана за брадичката.
— Сега ти ми принадлежиш. — Палецът му галеше долната й устна, а погледът следеше движението му. — Направих всичко възможно да те взема и смятам да те задържа.
Тя замръзна на място. Не можеше да определи какви са чувствата, породени от ласката му. Знаеше само, че й харесва, а не бива да бъде така. Докосна пръста му с език, за да вкуси плътта му. А после сключи устни около пръста му, налапа го и дори го захапа със зъби. Беше ужасена.