— Нима нямаш капка разум? Нима мислиш, че ще ти разреша да се разхождаш наоколо полугола?
— Не помислих… — опита тя да се защити. По бузите й се стичаха сълзи. Закъсня да наведе глава и той ги видя.
Рейналф въздъхна тежко и я накара да седне на леглото, което вече беше изправил. А после придърпа завивките върху нея. Отиде до входа на палатката и направи знак на Геоф да влезе.
— Добро утро, милорд — поздрави го младият скуайър.
Беше се зачервил — дали от усилието да носи таблата, или заради срещата си с Лиз-Ан — не можеше да се каже. Остави храната и взе таблата, останала от снощи, като внимателно избягваше да поглежда към леглото. Рейналф му върна дрехите и го побутна към изхода. Като се обърна към Лиз-Ан, видя, че тя наднича над завивките към храната. Отчупи парче хляб, взе една ябълка и й ги подаде. Беше изненадан от плахостта й и проявеното възпитание. Хрумна му, че макар той да не я смяташе за „лейди“ тя непрекъснато показваше, че притежава обноските на истинска дама. Смръщил вежди, той отвори сандъка и извади от него чисти дрехи. Любопитна да види какво друго има вътре, Лиз-Ан се наведе напред. Не успя да види обаче нищо друго, освен още дрехи. Той побърза да хлопне капака.
— Тук няма да намериш нищо, с което би могла да ме намушкаш между ребрата, Лиз-Ан. Затова не рови из нещата ми.
Тя сви рамене и отбягна погледа му.
— Не се тревожи — отговори. — Не притежаваш нищо, което да ме интересува.
Отхапа от ябълката, подпря се на лакът и залюля крака. Рейналф си напомни, че е търпелив човек, отиде до леглото и бързо се съблече. Като видя голото му, стройно и мускулесто тяло, Лиз-Ан спря да диша. По лицето й плъзна руменина и тя побърза да извърне глава. Парченце ябълка беше заседнало в гърлото й. Опита се да си поеме дълбоко дъх, за да напълни дробовете си и за да отстрани парченцето от гърлото си. Рейналф веднага я изправи на крака и започна да я удря по гърба. Отпусната в ръцете му, тя се питаше кое е по-голямото зло липсата на въздух или неговите удари. След миг ябълката изскочи от устата й. Дишайки все още на пресекулки, тя му хвърли поглед през рамо.
— Ама че лоша ябълка! — рече закачливо и му се усмихна.
Рейналф понечи да й каже, че хуморът й е неуместен, но усмивката й прогони всички мисли от ума му. Тя не приличаше на нищо, което беше виждал досега. Озари цялото й лице, очите й придобиха яркозелен цвят, бузите й приятно порозовяха, зъбите й се показаха, прилични на перли. За първи път, едва сега, той забеляза двете чаровни трапчинки на бузите й. Беше като хипнотизиран.
— Бих искал по-често да се усмихваш — каза той и докосна трапчинките й с пръсти. И веднага съжали за думите си.
— Това заповед ли е? — каза тя, отново заприличвайки на себе си.
Той поклати глава.
— Само наблюдение, това е всичко.
— Добре.
Тя се наметна с одеялото и отиде до подноса с храната. С гръб към Рейналф, започна да се храни, докато той се обличаше. След малко Рейналф придърпа едно ниско трикрако столче до масата и се присъедини към нея. Нито един от двамата не проговори, докато Геоф не се появи отново и не отнесе таблата.
— Дрехите ти — обясни Рейналф и й ги подаде.
Тя погледна с презрение роклята, шемизетата и обувките. Мислеше си, че се е отървала от тях, а ето, че те отново бяха пред нея.
— Бих предпочела мъжка туника — каза тя, сложила ръце на хълбоци. — Тези са много неудобни.
— Да, добре знам какви са предпочитанията ти. Познавам и склонността ти към удобство.
Тя смръщи вежди и скръсти ръце на гърди. Не ги протегна към дрехите. Той сви рамене и хвърли дрехите на леглото.
— Ако не си се облякла, когато се върна, ще се наложи да го сторя аз.
И я остави да стои в средата на палатката. Първите няколко минути тя пропиля в напразно демонстриране на недоволството си. А после бързо отметна одеялото и припряно навлече дрехите през главата си. Когато Рейналф се върна, тя се бореше с копринените върви. Без да каже и дума, той отиде до нея и й помогна да ги завърже. А после отстъпи назад и я изгледа от главата до петите. Възмутена от поведението му, вирна предизвикателно брадичка.
— Е, одобряваш ли външността ми?
Той поклати глава.
— Едва ли.
Отиде до сандъка, отвори го и извади от него гребен и малко огледало. Хвърли ги на леглото с думите:
— Косата ти е в безпорядък. Трябва да се погрижиш и за нея.
Лиз-Ан намести колана около кръста си, взе огледалото и се взря в отражението си.