— Откъде имаш това?
Той се усмихна.
— Даде ми го съпругата на лорд Бърнард. Приготвено е от нейна братовчедка, за която тя ми каза, че има учудващи лечителски способности.
Значи той знаеше. Тя седна на петите си и се замисли за този омразен мъж. Веждите й бяха смръщени, а устните — толкова здраво стиснати, че бяха побелели.
— Какво друго ти е казала братовчедка ми?
— Много лесно се предаваш, Лиз-Ан — присмя й се той, но малко разочаровано. — Мислех, че ще играем играта малко по-дълго.
Тя не обърна внимание на насмешката в думите му.
— Не отговори на въпроса ми.
Той продължи мъчението й още миг. Когато най-после проговори, се наведе напред и зашепна съучастнически в ухото й:
— Не се осмелявам да повторя точно думите й, но се страхувам, че дамата никак не обича братовчедка си.
Лиз-Ан рязко вдигна глава и го погледна. Видя, че черните му очи весело блестят, а крайчетата на устните му играят, готови да се извият в усмивка. Това копеле май й се присмиваше!
— Ти си жалък, презрян негодник и лъжец!
Усмивката веднага изчезна от лицето му. Протегна ръка и я хвана за брадичката.
— Не, Лиз-Ан, ти си тази, която се опита да ме излъже. Дай ми дума, че ще престанеш с лъжите си и ще се държиш разумно — като дама.
Тя отблъсна ръката му.
— Ще правя каквото трябва, за да се защитя — заяви тя. — А това не включва да се държа като дама!
Той присви очи.
— Честната ти дума!
— Ако мислиш, че ще спазя обещание, което си изтръгнал от мен пряко волята ми, значи си глупак.
Ядосана, тя постави длан на гърдите му и го бутна назад. Потопи два пръста в лековитата смес, взе доста от нея и се наведе над раната на бедрото му. И започна да втрива лекарството, но силно, за да му причини болка. Облегнат на лакти, Рейналф се засмя високо. Знаеше, че непрекъснатото й предизвикателство отново ще го ядоса, но не очакваше, че логичното й мислене така ще го развесели. Тя го погледна. В очите й се четеше единствено презрение.
— Ще имам нужда от чисти превръзки — каза тя, като приключи.
Отново сериозен, той й подаде чистите ивици платно. Тя сръчно го превърза, може би малко по-стегнато от необходимото.
— Готово — каза и се изправи. — Ще махна конците от шевовете след ден-два.
— Значи не планираш ново бягство?
Тя се поколеба, а после поклати глава.
— Не, нищо не планирам. Просто чакам друга възможност. Ти сигурно ще ми дадеш такава.
— Няма да имаш повече възможности. — Той също се изправи. — Няма да успееш два пъти да ме направиш на глупак.
— Не искам два пъти, а само още веднъж!
— Лиз-Ан! — Той направи крачка към нея.
От гнева му я спаси вик, долетял отвън.
— Милорд, може ли да вляза?
Рейналф я изгледа предупредително и извика:
— Да, Уолтър.
Рицарят отметна платнището и влезе в палатката. Хвърли само бегъл поглед на Лиз-Ан, устните му бяха стиснати здраво. Посвети цялото си внимание на Рейналф.
— Разузнавателният отряд се върна — каза той.
Рейналф се доближи до него само с две дълги крачки.
— И? — подкани го той да продължи, нарочно обърнал гръб на Лиз-Ан.
Уолтър хвърли многозначителен поглед към нея, който не остана незабелязан.
— Няма и помен, милорд.
— Помен за какво? — попита Лиз-Ан, неспособна да удържи любопитството си.
Уолтър беше изненадан от директния й въпрос. Като я видя застанала с ръце на хълбоци, долната му челюст увисна.
— Това не е твоя грижа — остро я укори Рейналф.
— Напротив — запротестира тя, — искам да знам, ако брат ми язди след нас.
Той бавно се завъртя с лице към нея.
— Не спори с мен!
Нейното мнение се различаваше от неговото. Тя отиде до походното легло, настани се удобно с кръстосани крака и втренчи поглед в двамата мъже. Рейналф потисна желанието си да й напомни, че трябва да се държи като дама. Реши, че може да си вземе още малко от таблата с храната. Докато дъвчеше, той започна с Уолтър разговор за провизиите и за подготовката за утрешния преход.
— Къде отиваме? — попита Лиз-Ан, когато ги чу да споменават имената Хенри и Елинор. Настъпи тишина, тежка като олово.
Грубо пренебрегвайки въпроса й, Рейналф придружи Уолтър до входа на палатката. Размениха си още няколко думи, но много тихо, така че тя не чу нищо. А после рицарят излезе. Рейналф се завъртя с лице към нея.
— Няма да ми задаваш въпроси! Ако не друго, то поне ще показваш уважение към мен пред хората ми!