— За това ще говорим по-късно — каза той остро. — Бих искал първо да се изкъпя.
— Разбира се — съгласи се сър Хамил. — Ела, ще те заведа вътре.
Рейналф и Уолтър изкачиха рамо до рамо стъпалата, които водеха към замъка. Геоф махна ръката си от устата на Лиз-Ан и й се закани с пръст.
— Нито дума! — предупреди я той и я накара да се присъедини към групата мъже, които тръгнаха напред.
Главната зала се оказа доста впечатляваща. Лиз-Ан се захласна по гоблените, които висяха на всяка една стена. Но думите на сър Хамил привлякоха вниманието й.
— Дъщеря ми Елспет ще те заведе до стаята ти, барон Уордю.
Тъй като Геоф все още я държеше здраво, Лиз-Ан едва успя да обърне глава, за да разгледа по-добре момичето. Огромната фигура на баща й я закриваше отчасти, но въпреки това веднага се виждаше, че е красавица. Лицето й беше сърцевидно, очите — огромни, а косата — кестенява и се спускаше на вълни по раменете й. Тялото й имаше идеални пропорции, но беше дребно и крехко. Стигаше едва до средата на ръката на Уордю. Беше толкова невероятно женствена, че Лиз-Ан заскърца със зъби, макар да не знаеше защо.
— Надявам се, че не сте срещнали трудности по време на пътуването, милорд? — учтиво се заинтересува Елспет. Гласът й беше толкова сладък, като подсладен с мед. Лиз-Ан беше сигурна, че наблизо има кошер.
— Беше поносимо. — Рейналф й целуна ръка.
Лиз-Ан почувства да я разкъсва странна болка, болка, която едновременно с това я и задушаваше.
— Ревнуваш ли? — прошепна Геоф в ухото й.
Тя смело срещна погледа му. Скуайърът обаче не отмести своя.
— По-добре е този звяр, когото наричате свой господар, да легне с нея, а не с мен — отговори тя също шепнешком.
Той се усмихна.
— Не е вероятно да го направи. Все пак тя е дама.
Многозначителната му забележка дълбоко нарани Лиз-Ан. Беше готова да заплаче, но с много усилия успя да потисне риданията си. Наведе глава, като се престори, че нещо в облеклото й не е наред. Следващите думи на Елспет обаче я накараха да вдигне очи.
— Милорд, с вас има и дама?
Като че ли забравил за нея, Рейналф се обърна и потърси с поглед Лиз-Ан. Погледна я с презрение, а после отново се обърна към Елспет.
— Не.
— Тогава коя е тя? — Елспет посочи с пръст към Лиз-Ан.
И всички като един насочиха погледите си към нея. В този момент, ясно усещайки нередностите в своята външност, на Лиз-Ан най-много от всичко й се искаше да побегне.
— Слугиня — отговори Рейналф, след като се позамисли малко.
Лиз-Ан рязко си пое дъх, приготви се да отрече току-що казаното от него, но Геоф й попречи, като заби ноктите си в ръката й. Лицето й се изкриви от болка, тя стисна здраво зъби и не отдели втренчения си поглед от жената. Елспет запърха с мигли, повдигна красивите си вежди и отново посвети вниманието си на Рейналф.
— Сигурно сте много богат, щом обличате слугините си в такива прекрасни дрехи — каза тя, като неприкрито кокетничеше с него.
Сър Хамил излезе напред.
— Елспет, заведи барон Уордю до стаята му. Вземи и едно от момичетата, за да се погрижи за банята му.
— Това няма да е необходимо — спокойно го прекъсна Рейналф. — Моята слугиня, Лиз-Ан, се грижи за всичките ми нужди.
Елспет повдигна вежди и няколко пъти погледна от Рейналф към Лиз-Ан. А после, с многозначителна усмивка, се обърна и започна да се изкачва по стъпалата. Геоф настъпи Лиз-Ан по крака, за да й напомни, че трябва да се държи добре, и двамата ги последваха.
— Стаята не е голяма — говореше Елспет, докато ги водеше по късия коридор, — но е с добро разположение, както можете и сам да видите, милорд.
— Чудесно — отговори кратко Рейналф.
На прага на стаята Геоф принуди Лиз-Ан да застане зад него.
— Ще изпратя гореща вода, за да напълнят ваната ви — продължи да говори Елспет. — Ако имате нужда от нещо друго, изпратете да ми кажат и аз ще направя всичко възможно, за да се чувствате добре.
Лиз-Ан стискаше здраво длани в юмруци и си мислеше, че много би искала да удари дамата по малкото носле. Следвана от Рейналф, Елспет излезе от стаята, като се усмихваше широко и поклащаше бедра. „Моите зъби поне са равни“ — помисли си Лиз-Ан, като забеляза, че долните зъби на Елспет изпъкват пред горните.
— Лиз-Ан! — Гласът на Рейналф рязко я изтръгна от мислите й.
— Какво? — войнствено отговори тя.
— Влез вътре.
Геоф я избута пред себе си, а после я преведе през прага. Разтривайки ръката си на мястото, където Геоф безмилостно я беше стискал, тя мина покрай Рейналф, като подчертано клатеше бедра, за да се подиграе на Елспет. Рейналф и Геоф си размениха погледи. Лицето на единия беше като огледално отражение на лицето на другия. Леглото беше много широко и заемаше по-голямата част от стаята. Лиз-Ан стигна до средата на стаята и твърдо реши, че ще остане там. Скръсти ръце на гърди и почака, докато Рейналф влезе и затвори вратата. Изправиха се един срещу друг като врагове. Лиз-Ан беше тази, която направи първото движение. Тя се втурна и го бутна, при което двамата залитнаха и щяха да паднат на пода, ако Рейналф не беше опрял гръб във вратата. Тя го нападна със зъби, нокти, юмруци и крака, но той успя да хване китките й с огромната си длан и да сложи край на атаката й. А после я вдигна от пода и я занесе до леглото. Сложи я да легне и натисна гърдите й с крак, за да не може да се съпротивлява.