— По-красива си, отколкото мислех — каза той с глас, изпълнен с копнеж.
Искаше да изрази гнева си, но не можеше да намери думи, с които да го стори. Рейналф се усмихна широко и все още сънливо. Милваше с поглед всяка частица на тялото й. Гледаше я като омагьосан, неспособен да се помръдне. Не беше си представял, че е толкова красива, направо съвършена. Мускулите се очертаваха под кожата й като мускулите на котка, дебнеща плячката си. Краката й бяха дълги, с идеална форма, едновременно закръглени и стегнати. А гърдите й… Високи, едри, с тъмни ореоли, те като че ли молеха мъжа да ги засмуче. Тя беше едновременно твърда и мека, странна комбинация от сила и женственост, каквато той не беше виждал досега.
Продължаваха да се гледат. Въздухът между тях беше наситен с желания, прекалено дълго потискани, непризнавани. Желанието пораждаше вълни, които заплашваха да ги погълнат.
Вместо врага, Лиз-Ан виждаше мъжа, който вчера се беше върнал, за да й предложи утеха. Мъжа, който не само караше тялото й да реагира, но беше успял да докосне и сърцето й. Но трябваше да се бори, не можеше да се остави да я погълнат предателските води. Поклати глава, отстъпи крачка назад, а после продължи да отстъпва, докато гърбът й не опря в стената на камината. Желание, жестоко, но точно. Желание, плътско желание към твоя враг, нашепваше й вътрешният глас. Погледни го, това е той. Напомни си, че това е мъжът, виновен за всичката болка на света. Той се беше опитал да я изнасили. Беше пролял кръвта на Джилбърт… Но тялото и сърцето й не искаха да знаят. Те виждаха друго. Мъж, способен на нежност и търпение. Мъж на честта, който спазваше дадената дума. Мъж, който никога не би взел онова, което не му се дава от сърце. Господи, но защо той изглежда точно като негодника, който отдавна населяваше сънищата й, а можеше да бъде съвсем различен?
Рейналф не проговори. Гледаше лицето й и видя всички чувства, които се изписаха на него. Протегна й ръка в мълчалива покана. В настъпилата тишина се чуваше единствено тежкото дишане на Лиз-Ан. По гърба й полазиха тръпки, а краката й омекнаха. По тялото й пропълзя странна, непозната топлина. Сърцето й заби по-бързо и по-силно. Струваше й се, че ударите му могат да бъдат чути. В областта под корема й се породи болка, болка като от копнеж. Какво беше това? Тя не разбираше. Умът й се противопоставяше, не искаше да се предаде, но тялото й не мислеше така. Краката й сами прекосиха стаята и я накараха да застане пред Рейналф. Без да отделя поглед от лицето й, той свали крака си от страничната облегалка на стола и я настани между бедрата си. Дълбоко в очите му Лиз-Ан прочете какво желание го изгаря. Внезапно почувства устата си пресъхнала, не можеше дори да преглътне. Желание? Каква беше тази дива магия, която я правеше глуха за всичко друго, освен за бушуването на кръвта във вените? Той целуна първо върха на косата й, а после и пламналата й кожа. Тя прие ласката, която бавно се спусна от очите към носа, към извивката на шията, а после се върна към устните й. Потръпна и се задъха. Докосването му имаше странен ефект.
— Красива си — прошепна той.
Натисна долната й устна, принуди я да отвори уста и постави пръста си между зъбите й. Гърлото й се сви, не можеше дори да диша. Заби нокти в бедрата му, като мислеше, че по този начин ще успее да се успокои. Очите му все така не се отделяха от нейните. Разбираха се без думи. Той приближи лицето си до нейното. Дъхът му беше топъл и сладък. Пръстът му описа кръг около езика й, навлажни устните й и отново се гмурна в устата й. Тя нададе тих стон, клепачите й се спуснаха над очите. Инстинктивно, тя затвори уста и всмукна пръста му по-навътре. Сега Рейналф нададе стон, издърпа пръста си и завладя устата й със своята. Тя беше изненадана от силата на реакцията си. Разтвори се за него, езикът й погали неговия — отначало колебливо, а после по-уверено. Искаше да достигне до всяко кътче на устата му и да го изследва. И в този момент той разбра, че я беше покорил — нея, тази страстна жена. Едната му ръка беше вплетена в косите й, другата галеше хълбоците й. Придърпа я по-силно към себе си и коремът й се допря до члена му, който беше болезнено нараснал и чувствителен. Той я хвана в здравата хватка на бедрата си, плъзна ръката си по тялото й и обхвана с длан коравата й набъбнала гръд. Палецът му намери изправената пъпка и я погали. Лиз-Ан извика, изпаднала в екстаз от докосването му. Отлепи устни от неговите и отметна глава назад. Рейналф прокара устни по шията й и стигна до деколтето на роклята й. Езикът му беше оставил гореща следа. Цялото й тяло трепереше неудържимо, дланите й бяха заровени в косите му. Той лесно я освободи от роклята и шемизетата, които нежно прошумоляха и паднаха на пода. Като видя забранения плод, Рейналф ахна и остана без дъх, видял леката следа, която мечът му беше оставил при дуела им на поляната. Да, всеки един от тях носеше белега на другия. Но той ще я покори, ще успее да я направи кротка и негова… Хванал и двете й гърди, засмука едната, после другата, а тя извиваше неспокойно тяло. Бедрата й инстинктивно започнаха да описват кръгове около пулсиращия му член, изгарящ от желание. Рейналф помисли, че ще свърши веднага. Повдигна долната й риза и прокара длани по тръпнещите й бедра, а после съблече и последната останала й дреха. Плъзна длан между гостоприемните й бедра, които сами се отвориха за него, и откри, че е мека и влажна. Дишането му стана тежко и трудно. Той я обхвана в дланта си. Тя неудържимо потрепери и изви тяло към него. Умоляващият й глас достигна до него сякаш много отдалеч.