Той въздъхна тежко.
— Предполагам, че не.
Тя се отдръпна и той видя огромните й, измъчени очи. Взе ръката й и я постави върху набъбналия си член, който пулсираше от живот и страст.
— Ето го доказателството за моето желание, Лиз-Ан.
Тя остана без дъх, когато усети големината му. Отворила още по-широко очи, срещна погледа му. Уплашена, се опита да отдръпне дланта си, но той й попречи.
— Не се съмнявай в това, че те желая — прошепна той с дрезгав глас и докосна слепоочието й с устни. — Когато дойде подходящият момент, аз ще задоволя нуждите ти. Но не преди това.
На Лиз-Ан й беше трудно да се концентрира върху думите му. Членът му излъчваше топлина, която гъделичкаше дланта й. Просто за да опита, тя сключи пръстите си около него. Рейналф нададе тих, но див стон и хвана ръката й.
— Кога? — попита тя, останала без дъх.
Ужасно го болеше, но каза:
— Когато пораснеш.
Думите му я извадиха от състоянието, което приличаше на транс. Погледна го, смръщила чело.
— Но аз съм на осемнайсет години.
— Да, но си още дете.
— Не, жена съм.
Той присви очи и невъзмутимо видя как очите й се разшириха, а крайчетата на устните й заиграха. Вече приличаше на старата Лиз-Ан, онази, която той добре познаваше.
— Това ли е твоето отмъщение? — попита тя и думите й прозвучаха като думите на наранено дете, колкото и да твърдеше, че е вече голяма.
Той мисли дълго, преди да отговори. Не беше го замислял като такова, но то се оказа сладко отмъщение, дори по-сладко от онова, което беше планирал. Единственият му недостатък беше, че той също страдаше.
— Да, осъдил съм и двама ни с това жестоко отмъщение. Защото трябва да знаеш, Лиз-Ан, че не страдаш само ти.
Лиз-Ан се изтръгна от ръцете му и застана пред камината. С гръб към него, тя зарови лице в дланите си.
— Не разбирам — каза приглушено. — Мразя те, а тялото ми ме предава. Как е възможно това?
Чу проскърцването на стола и разбра, че Рейналф се е изправил.
— Не се противопоставяй — каза той, застанал съвсем близо до нея, но без да я докосва. — Най-накрая и ти ще се предадеш, както направих аз.
И отиде да се преоблече, като я остави да стои там. Неспособна да се справи с желанията на тялото си, Лиз-Ан пожела да се скрие в някоя дупка и да изплаче мъката си. Беше грешно, много грешно да желае Рейналф. Обвини тялото си за тази непростима слабост, после още веднъж си припомни всички престъпления, които той беше извършил. Напразно.
— Лиз-Ан! Облечи се и двамата ще слезем в залата да закусим.
Не й се искаше да го стори. Имаше нужда от време, за да премисли нещата, за да открие отново омразата. Сведе поглед и видя разкъсаната предница на шемизетата си. Това й послужи за извинение да отклони предложението му.
— Не мога — прошепна. — Трябва да ми намериш игла и конец, за да поправя шемизетата си.
С повдигнати вежди, Рейналф я изгледа сериозно.
— Но нали ще облечеш роклята си отгоре. Тя ще скрие всичко.
Тя поклати глава.
— Още е мокра.
Силно ядосан, той отново отиде до камината и с рязко движение грабна роклята.
— Достатъчно е суха. Вдигни си ръцете!
Тя се поколеба, но нямаше какво друго да направи. Послушно вдигна едната си ръка, докато другата придържаше предницата на шемизетата. Рейналф направи недоволна гримаса, защото смяташе скромността й за неуместна. Бързо навлече роклята през главата й. Под прикритието на роклята, Лиз-Ан отпусна предницата на шемизетата и пъхна ръцете си в ръкавите. Той сръчно завърза връзките на гърба й.
— Обувките — напомни й.
След като се обу, тя се извърна към него.
— Готова си — каза той и тръгна към вратата.
— Косата ми! — Тя наведе глава напред и отново започна да я сплита.
Рейналф я гледаше ядосано, но тя не забеляза, тъй като не вдигна глава. Той се облегна на вратата, скръсти ръце на гърди и нетърпеливо я зачака да приключи с тоалета си. Смръщи вежди, когато тя върза косата си на възел, за да не се развали плитката.
— Нямаш ли панделка? — попита я.
Тя поклати глава отрицателно.
— Но плитката няма да се развали. Косата ми е послушна, за разлика от мен.
— Да, но ако беше красива като тази на Елспет, бързо щеше да се разплете.
В момента, в който произнесе думите, се увери в естеството на чувствата, които тя изпитваше към въпросната дама. Макар да гледаше встрани, не успя да прикрие руменината, избила по бузите й. Рейналф беше повече от доволен. Очевидно беше, че тя ревнува. И той можеше да използва ревността й в своя полза…
Настроението на Лиз-Ан не се подобри, когато влязоха в залата. Елспет се появи отнякъде и застана до Рейналф, като собственически сложи ръката си върху неговата. Погледна го дяволито.