— Вече достатъчно голяма ли съм? — попита тя. Шепотът й прозвуча като залп в тишината, изпълнена с очакване.
— Да, тази нощ ще бъдеш моя, Лиз-Ан. Мои ще бъдат и тялото, и душата ти.
В очите й се появи странно пламъче. Може би беше страх? Желаеше го безразсъдно, силно, но в думите й се усещаше и нещо друго.
— Аз… аз… Страх ме е — призна тя и спусна клепки над великолепните си зелени очи.
Рейналф усети, че тя му се изплъзва. Целуна я страстно, погали цялото й тяло и наново запали огъня в нея. Тя се заизвива неудържимо в ръцете му. Когато започна да диша тежко, на пресекулки, той повдигна мекото й, податливо тяло и бързо го освободи от дрехите. А после, също така бързо, се съблече. Когато се обърна към Лиз-Ан, видя смайването в очите й, предизвикано от вида на огромния му член.
— Лиз-Ан, какво има? — попита той, изправи леглото и я придърпа върху него.
Прегърна я здраво и я залюля. Очевидно, можеше отново да я загуби. Тялото й постепенно ставаше по-твърдо и неподатливо. Стана почти невъзможно да я държи. Погледът й се спря първо на гърдите му, после дълго се задържа върху устните и най-после стигна до очите му.
— Не разбирам — каза тя. — Не може да съм сбъркала…
Тъй като нуждите на тялото му потискаха ума му, Рейналф дори не се опита да разбере смисъла на думите й. Той отчаяно я прегърна и отново потърси устните й. Отначало тя се съпротивляваше, обърна главата си настрани и отказа да му поднесе устните си, но огънят в тялото й не можеше да бъде потушен лесно. Рейналф се възползва от слабостта на плътта й. Обсипа с горещи целувки пламналата й кожа, а ръцете му непрестанно галеха тялото й, докато то затрепери неудържимо. Настоятелните му опити да върне изгубеното накрая победиха. Тя се разтопи в ръцете му. Желанието отново гореше в нея. На лицето й се изписваха последователно различни чувства. Като видя това, Рейналф докосна много нежно първо босите й ходила, после добре оформения глезен, погали ямката на коляното й и най-накрая стигна до бедрата. На тях отдели особено внимание. Дълго гали нежната кожа от вътрешната им страна, докато се осмели да докосне блестящите черни косми, покриващи венериния й хълм. Тя задиша учестено и потръпна, кожата й беше станала непоносимо гореща. Очите им се срещнаха. Бавно, съвсем бавно, той плъзна ръцете си нагоре и обхвана твърдите й, набъбнали гърди. Прокара палци по зърната, които веднага отговориха на ласката.
— Рейналф — въздъхна тя, — моля те, облекчи болката ми.
— Сигурна ли си, че искаш? — попита той, като че ли не вярваше на ушите си. Не мислеше, че ще може да се спре дори тя да го помолеше за това.
— Да. — Думите й бяха леки като дихание.
Рейналф нямаше нужда от окуражаване. Постави единия си крак между бедрата й и покри тялото й със своето. Тя се изви в дъга към него и заби нокти в хълбоците му, като инстинктивно очакваше навлизането му в тялото й. Твърдият му член се притисна в меката й плът в радостната тръпка на очакването. Той не искаше веднага да се възползва от утехата, която нейното тяло предлагаше.
— Не бива да бързаме. Трябва да си напълно готова да ме приемеш — каза той задъхано. — Така ще те боли по-малко.
Тя го погледна. По очите й виждаше, че не го разбира. А после въздъхна, изпълнена с наслада, когато той пое едното й зърно в устата си и го засмука. Там, където телата им се допираха, се породи топлина и влага. Ръцете и устните му я галеха умело и изтръгваха от гърлото й стонове и въздишки. Той се повдигна на лакът и ръката му обхвана мекото топло хълмче. Тя извика и се притисна в дланта му. Пръстите му нежно разтвориха гънките плът, които скриваха входа към горещата й пулсираща сърцевина. Беше влажна и тръпнеща в очакване. Треперещ от възбуда, той навлезе в нея бавно, докато стигна до тънката мембрана, свидетелството за нейната девственост. Той изпита огромно облекчение. Беше се надявал, че ще е първият, но не беше абсолютно сигурен. Все пак тя беше на осемнайсет години, а повечето момичета се омъжваха още на четиринайсет.