— Барон Уордю и лейди Лиз-Ан, вие сте добре дошли в моя двор — каза крал Хенри и се наведе към Рейналф, изпълнен с очакване. — Вярвам, че ми носиш добри новини.
— Да, Ваше величество, така е.
Хенри се усмихна.
— Тогава нека, докато се наслаждаваме на храната, да поговорим за това. Ела. — Той им посочи двата празни стола от дясната си страна. — Седнете до мен.
Лиз-Ан и Рейналф трябваше да заобиколят масата, за да стигнат до местата си. Като минаваха край Филип, Лиз-Ан смело срещна погледа му. В нейния се четеше силна омраза. Филип й се усмихна, но я огледа презрително от глава до пети — нещо, което не убягна на Рейналф. Ръката му, положена върху нейната, осезателно се напрегна и я стисна по-здраво.
— Може би искаш да се настаниш в скута му? — изсъска Рейналф.
Тя срещна неодобрителния му поглед, но запази мълчание. Устните й бяха здраво стиснати. Страхуваше се, че ако отвори уста, насъбраният й гняв ще се излее в неподходящи думи. Надяваше се, че Рейналф ще оцени усилията, които полага, за да не направи сцена.
— Дръж се прилично — напомни й той, когато й помогна да седне на мястото си.
Настани се до нея и веднага посвети вниманието си на краля. Лиз-Ан се чувстваше изолирана и самотна. Бореше се с изкушението да погледне към Филип. Надигна чашата, която беше пълна с тъмно, пивко вино. Опита го. Беше превъзходно. И преди да се усети, още преди да си е взела и хапка от храната, изпи и последната капка. Чашата веднага беше напълнена отново. Вдигна я пак към устата си и усети нечий поглед. Всъщност наблюдаваха я повече от дузина любопитни очи. Без съмнение, всички се чудеха каква е връзката й с Рейналф. Тя вдигна глава и погледна, с присвити очи, Филип Чаруик. Сигурно не я е познал, защото никога не беше я гледал по този начин. Не, той винаги беше търпелив, толерантен с нея. Рейналф, който още не беше пуснал ръката й, сега я стисна с всичка сила, което я принуди да обърне глава към него. Започваше да чувства замаяност от виното, но не чак толкова, че да не разпознае гнева, който го обземаше, като наблюдаваше Филип и нея.
— Лиз-Ан — прошепна той, като не откъсваше очи от мъжа, когото смяташе за свой съперник, — помни, че ми принадлежиш. Ти си моя, единствено моя.
Тя вдигна чашата към устните си и смело се наведе напред, като по този начин прекъсна визуалната връзка между двамата мъже.
— За момента — отговори насмешливо тя и посвети вниманието си на храната.
С тихо, гърлено ръмжене, Рейналф пусна ръката й и се обърна към краля. Когато най-после досадният обяд приключи, главата на Лиз-Ан беше чувствително замаяна. Беше изпила две или три чаши вино, без да хапне нищо. Не каза нито дума, докато Рейналф я водеше към мястото, където Геоф го чакаше. След като предаде Лиз-Ан на неговите грижи, Рейналф се отдалечи. Филип наблюдаваше действията му, скрит в една от нишите извън залата, отбелязвайки колко собственически се държи баронът с жената, която не е негова съпруга. А, че не е такава, беше повече от сигурен. Като всички други, и той се интересуваше от връзката между двамата, но по съвсем различни причини. Страстта гореше в слабините му. В мига, в който я видя, реши, че тя ще бъде негова и че връзката между нея и любимия барон на краля е без значение. Нейната дива и непокорна красота караше всички други дами в двора да бледнеят. Тези закръглени бедра обещаваха много неща, а удоволствието, което криеха високите й едри гърди, сигурно щеше да е несравнимо. Ще бъде истинска наслада да влезе в нея, мислеше той. Сластните мисли станаха причина да изпита ерекция, която му причини известно неудобство. Затова започна да мисли за барон Уордю. Май и преди беше виждал тази светла, почти безцветна коса, тези очи. А и това страховито телосложение… Да, и беше абсолютно сигурен къде го е виждал. Вече беше доловил приликата. А знанието дава сила и макар още да не знаеше как би могъл да го използва за своя изгода, щеше да го направи, когато му дойде времето. Прогони тези мисли от главата си и бързо последва скуайъра и дамата. И нетактично застана на пътя на Геоф, когато двамата стигнаха до стълбището.
— Аз съм сър Филип Чаруик — каза той на младежа. — А ти си…
Геоф изпъна тяло, така че на височина почти се изравни с другия мъж.
— Аз съм Геоф и съм скуайър на барон Уордю.
— Хм — прошепна Филип и обърна поглед към дамата. Направи го така, че застана в профил към Геоф.
Лиз-Ан се вгледа в лицето на Филип, който беше повдигнал въпросително вежди, и й се прииска да се засмее на глас. Не беше я познал. Наистина ли се беше променила толкова много?