— Не мога да позволя той да се ожени за Лиз-Ан — каза решително.
Уолтър очакваше тези думи. Колебливо предложи единственото останало разрешение.
— Значи ти ще се ожениш за нея?
Да — помисли си Рейналф, — аз забърках Лиз-Ан във всичко това и аз ще трябва да я измъкна. Независимо дали на нея й харесва. Нямаха значение думите й, произнесени по-рано същия следобед, че все още предпочита бившия си годеник пред него. Тя щеше да бъде негова.
— Да — каза той. — Ще й предложа ръката си и ще кажа и на краля, че съм един от възможните кандидати.
За негова изненада, Уолтър се усмихна широко, щастливо.
— Макар дамата да притежава дяволски нрав, господарю, аз съм сигурен, че нейната компания няма да ви омръзне скоро.
Рейналф смръщи вежди.
— Мислех, че пет пари не даваш за нея.
— Така беше — призна Уолтър, — но я наблюдавам по-внимателно, откакто напуснахме Килиън. Реших, че преценката ми е била погрешна. И съм сбъркал само защото тя е пожелала така.
— И какво стана с вашето споразумение за взаимна омраза?
Уолтър недоволно смръщи чело. Знаеше много добре за какво говори господарят му.
— Тя ли ти каза за това?
Рейналф кимна.
— Да, даде ми да разбера, че сте стигнали до някакво споразумение.
Споменът за спречкването им край потока изплува в паметта на Уолтър съвсем ясно. Той поклати глава в недоумение и се усмихна.
— Да, предполагам, че сключихме споразумение, макар то да не беше изречено на глас.
— Рейналф! — кралят се обърна към него и сложи край на разговора им.
— Ваше величество?
Хенри се наведе към него. Очите му светеха заговорнически.
— Вече направих избора.
Рейналф беше ужасен, защото разбра, че кралят говори за бъдещия съпруг на Лиз-Ан. Замръзна на мястото си. Почувства напрежението и на Уолтър. Говореше се, че кралят не винаги преценява правилно човешките характери.
— Искаше ми се да поговоря с вас за това — каза Рейналф. — Размислих. Аз самият бих искал да се оженя за лейди Лиз-Ан.
Хенри изрази първо изненада, а после — съжаление.
— Страхувам се, че вече е прекалено късно, Рейналф — каза той, смръщил вежди. — Вече предложих на Чаруик и той се съгласи да я вземе за съпруга. Знаете ли, че земите на семействата Чаруик и Балмейн са съседни? — Хенри се престори, че не е видял объркания поглед на Рейналф, и продължи: — Странно. Научих, че лейди Лиз-Ан е била сгодена за Филип Чаруик. — Сбърчи чело в опит да си припомни подробностите.
Рейналф отново изпита желание да удуши краля. И отново го потисна.
— Бих искал да размислите и да промените решението си — настоя той.
Кралят вдигна чашата си с вино и пресуши съдържанието й с една-единствена дълбока глътка.
— Няма какво да размислям — каза той. — Вече взех решение.
Във вените на Рейналф пламна огън. Търпението му изчезна, сякаш никога не е съществувало. Надделяваше желанието да удря, да удря жестоко. Мъдро го пренасочи към новия годеник на Лиз-Ан. Лично ще се заеме с този човек.
С чаровна усмивка, Елинор се наведе към съпруга си и нежно постави ръката си върху неговата.
— Може би ще е най-правилно да оставиш лейди Лиз-Ан сама да избере — каза тя. Очите й блестяха, но Рейналф не можеше да разбере чувството, което ги озаряваше. — И двамата са подходяща партия за нея.
Хенри обмисли предложението й. А после се облегна назад. Едната му ръка беше подпряна на дръжката на креслото, другата висеше свободно.
— Да — каза той, като се усмихна лъчезарно на Елинор, — мисля, че това може да доведе до интересни събития. Утре сутринта лейди Лиз-Ан сама ще направи своя избор. — Той се засмя на глас. — Може би най-после ще прояви поне малко желание да се омъжи.
Рейналф не беше доволен, но кралят беше приключил въпроса и се беше изправил на крака. Даде знак, с който обявяваше края на вечерята. Рейналф забеляза Филип сред благородниците, които бързаха да излязат от залата. Стана бързо от стола, като остави Уолтър да го последва, ако желае. Уолтър не само го последва, но грубо му препречи пътя.
— Изглежда, непрекъснато ще ми пречиш да достигна целта си! — изръмжа недоволно Рейналф.
— Не, милорд. — Уолтър не се помръдна от мястото си. — Ще стане така, както каза кралят. Нека лейди Лиз-Ан сама реши съдбата си. — Той смело хвана господаря си за ръката. — Тя ще избере теб.
Рейналф беше изненадан от увереността, която думите му изразяваха. Дали щеше да избере него? След обвиненията, отправени към него, и твърдението, че е била привързана към годеника си? Не, той не мислеше като Уолтър.