— Пуснете ме, негодници такива! — извика Лиз-Ан, като се съпротивляваше отчаяно. Но двамата мъже я държаха здраво. Без да промълвят нито дума, те грубо я блъснаха в залата и излязоха. Тя успя да се изправи на крака — точно когато вратите силно се затръшнаха след тях.
— Решихме, че може да решите да си тръгнете рано-рано, лейди Лиз-Ан. — От другия край на залата до нея достигна гласът на краля.
Беше обхваната от странно предчувствие, че е обречена. Бавно обърна глава към крал Хенри, който стоеше на богато украсен стол върху издигната платформа. До него седеше Елинор облечена в дълга и широка рокля с цвета на сапфир. От лявата страна на кралицата стоеше набит свещеник, който стискаше книга с псалми. От дясната страна на платформата стояха Рейналф и Филип. Изпълнена с подозрение, Лиз-Ан местеше поглед от едно лице към друго, но винаги накрая поглеждаше към Рейналф. Макар да беше далеч от нея, тя се досещаше, че е стиснал здраво устни. Щеше да се случи нещо ужасно, беше сигурна. И не беше ни най-малко изненадана.
— Приближете се, лейди Лиз-Ан — нареди Хенри. — Накарахте ни да ви чакаме достатъчно дълго.
Да, войниците я бяха заловили, когато тази сутрин се промъкваше през градината, и я бяха довели тук, пред краля, без да й дадат обяснения. Тя се приближи с изправени рамене и застана пред краля. Лицето му не предвещаваше нищо добро. Тя повдигна поли и направи реверанс.
— Достатъчно — каза той.
Лиз-Ан се изправи и отново погледна Рейналф.
— Този път ще ви омъжа, лейди Лиз-Ан — каза Хенри. Тонът му много приличаше на онзи, който баща й използваше, когато тя се беше провинила. — Отдавна сте бреме за брат си. Време е вече някой да смъкне товара от плещите му. — Той й се усмихна.
Лиз-Ан смръщи още по-силно вежди. Не смяташе остроумието му за забавно, но не се осмели да каже нито дума.
— Още веднъж — продължи той — се постарах да ви намеря подходящ съпруг. И този път няма да се оставя да ме предизвикате. Ще се омъжите още днес. Не искам да слушам нищо. Разбрахте ли?
Тя погледна свещеника. Присъствието му в залата беше обяснимо. Очевидно кралят твърдо беше решил да я омъжи, преди да е измислила някакво оправдание. Погледна пак Рейналф и Филип. Обзе я неописуем ужас. Кралят имаше намерение да я омъжи за Филип. А Рейналф като че ли беше готов да му я отстъпи. Зави й се свят и започна да й се повдига. Лицето й силно пребледня. Защо Филип се беше съгласил на женитба, която преди години беше отхвърлил? Сега вече тя наистина не беше девствена. Не, не можеше да мълчи.
— Но, Ваше величество…
— Разбрахте ли ме, лейди Лиз-Ан? — извика Хенри със силно почервеняло лице.
Тя кимна със сведени към пода очи.
— Ще ме гледате, когато ви говоря! — Той тропна с крак, за да подчертае сериозността на думите си.
Лиз-Ан си пое дълбоко дъх, вдигна поглед към него и отново кимна.
— Да, Ваше величество, разбрах…
Той се усмихна победоносно и се облегна назад в огромното кресло.
— Доволен съм, че най-после се разбираме. — Той въздъхна дълбоко и погледна първо Рейналф, после Филип. — Въпреки лошото ви поведение, реших да бъда великодушен към вас. Кралицата вярва, че е по-добре вие сама да изберете бъдещия си съпруг. И така, можете да избирате между тези двама рицари.
Лиз-Ан гледаше краля втренчено, недоумяващо. Изруга тихичко и се обърна с лице към Рейналф и Филип. Рейналф беше готов да я вземе за съпруга? Но нали й беше казал, че е отхвърлил предложението на краля? Не можеше да повярва нито на ушите, нито на очите си. Сигурно кралят е упражнил властта си над него. С натежало сърце, тя срещна погледа на черните му очи. Със скръстени на гърди ръце, Рейналф я гледаше, без да мигва. Тя видя гняв в очите му. Да, не правеше това по своя воля. Лиз-Ан прокара език по устните си и погледна Филип. Той изглеждаше уверен в себе си, усмихваше й се чаровно. Макар някога да го беше смятала за най-красивия мъж на света, в този миг не можеше да не го сравни с Рейналф. В сравнение с него, Филип беше направо невзрачен.
— Е? — настоя кралят, когато мълчанието й се проточи.
Тя поклати глава.
— Аз… аз не мога — прошепна тихо. Макар да беше далеч от него, чу как Рейналф рязко си пое дъх.
Хенри се наведе заплашително към нея.
— Дадох ви право на избор, лейди Лиз-Ан. Предупреждавам ви, че не бива да ми противоречите повече. Или ще се омъжите за един от тези двама джентълмени, или ще станете монахиня. — Даде й време да осмисли думите му, а после я заплаши с пръст. — Хайде, решавайте бързо. Зает съм. Имам и други, по-належащи, дела.