Манастир? Монахиня? Тя отчаяно се вкопчи в тази възможност.
— Тогава предпочитам манастира — каза тя, вдигнала непокорно глава.
Хенри почервеня толкова силно, че границата между кожата и косата му стана почти невидима. Ясно осъзнала неговото недоволство, Лиз-Ан нервно потърси погледа на кралицата, но тя гледаше встрани. Хенри бавно възвърна естествения цвят на лицето си.
— Хм — промълви замислено той и погали брадата си с ръка, — тогава аз оттеглям предложението си за манастир.
Лиз-Ан направи несигурна крачка напред.
— Не можете да постъпите така!
— Какво? — Той се изправи ядосано. — Вие подлагате властта ми на съмнение? Мога да правя с вас каквото пожелая, в това число и да ви обезглавя зарази вашето нахалство.
Тя притихна.
— Простете, Ваше величество. Просто другата възможност не ми харесва.
Хенри обърна поглед към двамата мъже вдясно от платформата.
— Виждам двама достойни, мъже, на които можете да родите деца, лейди Лиз-Ан. Хайде, или сама ще изберете, или аз ще го направя вместо вас. И не мога да ви гарантирам, че ще бъдете доволна от избора ми.
Лиз-Ан разбра, че ще трябва да приключат с този въпрос. Пое си дълбоко дъх и отново огледа внимателно двамата мъже.
— И двамата са еднакво лоши — мърмореше си тя тихо, макар вече да знаеше кого ще избере.
— Казахте ли нещо? — попита кралят с едва сдържано раздразнение.
Тя поклати глава.
— Не, Ваше величество. Ей сега ще направя избора си. — Искаше да се увери, че двамата рицари ще бъдат толкова унизени, колкото и тя. Изправи рамене и се приближи до Рейналф. Постави ръцете си на хълбоците и се взря отблизо в лицето му. — Нещата се изплъзнаха от ръцете ти — прошепна тя тихо, така че само той да я чуе.
Той посрещна думите й привидно спокойно, но присви силно очи, за да й покаже, че това не му харесва. Тя отстъпи назад и плъзна поглед по мускулестото му тяло. А после бавно го обиколи, за да го види отвсякъде. Беше стиснала здраво устни и въобще се държеше така, както беше виждала Джилбърт да прави, когато избира нов кон за конюшните им. Смело докосна косата му, хвана един кичур и го разтри между пръстите си. После опипа ръката му.
— Хм — прошепна тя.
Сложила пръст на устни, отново го обиколи и, като последна обида, се наведе, за да опипа глезена му. Рейналф полагаше неимоверни усилия, за да остане неподвижен. Очите му обаче говореха. Казваха на Лиз-Ан, че може би ще съжалява за отношението си. Тя се усмихна леко. Поклати глава и застана пред Филип. Той наистина гледаше самоуверено. Отново й се усмихна. Тя му се усмихна в отговор, но ледено. Подложи Филип на същия оглед, на който беше подложила Рейналф. Той също стоеше неподвижно, но гневът му нарастваше с всяка секунда. Най-после, с ръце на хълбоци, тя обиколи Филип за последен път и застана пред него.
— Добър ли си в борбата? — попита го тя, но така, че всички да чуят.
Като си спомни историята, която тя му беше разказала за срещата си със сър Артър, Рейналф почти си прехапа езика от изненада. Стиснал здраво устни, погледна към Хенри и Елинор. Кралят беше силно ядосан, но кралицата видимо се забавляваше от прикритата насмешка в думите на Лиз-Ан. Кралят обаче извика:
— Достатъчно! Стига вече игрички! Избирайте!
Като въздъхна дълбоко, Лиз-Ан постави ръката си в тази на Филип и сковано се обърна с лице към Рейналф. Повдигна вежди, усмихна му се самодоволно и сви рамене. Рейналф не помнеше да е била по-прекрасна, по-скъпа за него, отколкото в този миг. Гневът му достигна невиждани измерения. Изборът й беше очевиден. Както беше предполагал, тя щеше да се омъжи за това копеле Филип. Трябваше да мине известно време, преди думите, които Лиз-Ан произнесе, да стигнат до ума му.
Филип високо извика.
ГЛАВА 16
— Избрах — повтори Лиз-Ан и с презрение, дори отвращение, пусна ръката на Филип — Рейналф Уордю.
Погледът й срещна този на Рейналф и не се отдели повече от него. Ако обстоятелствата не бяха такива, може би щеше да се зарадва на объркването, изписано на лицето му. Но сега беше готова да го съжалява, защото той искаше това не повече от нея. Постави ръката си върху неговата и се обърна към Хенри и Елинор.
— Добър избор! — възкликна кралят.
Рейналф беше онемял от изненада, а Филип беше побеснял от яд. Не отделяше поглед от профила на Лиз-Ан, който му казваше, че решението й е окончателно, и си мислеше, че Уолтър беше преценил правилно нещата. Възможно ли беше да мрази Филип дори повече, отколкото мрази него? Или беше осъзнала колко безпочвени са обвиненията й? Тя се обърна към него и го погледна. Не мигваше.