— Добре, барон Уордю — каза той, като изговори много внимателно името, — защо работите на полето като най-обикновен селянин?
На въпроса му реагира Мери, майката на Дарт. Тя въздъхна едва доловимо, а после падна в безсъзнание на пода. Синът й веднага застана до нея.
— Мамо! — извика той и я разтърси.
Тя простена, отвори очи и после пак ги затвори. Дарт я вдигна и я занесе на леглото. Положи нежно главата й на възглавницата и легна до нея. Филип, със самодоволно изражение на лицето, се настани на един стол и загледа как Дарт нежно пощипва бузите на Мери, как вика името й с глас, който издаваше мъка и никак не приличаше на гласа на онзи мъж, с когото си приличаха като две капки вода. За първи път Филип забеляза, че лицето на Дарт излъчва и интелигентност. Може би дори твърде много.
— Нарекохте ме барон Уордю — каза Дарт бавно, като че ли се наслаждаваше на странното, непознато за него, име. — Какво искахте да кажете с това?
Филип си пое дълбоко дъх, наведе се напред и посочи жената, която беше отворила очи и не ги отделяше от него. Лицето й изразяваше страх.
— Мисля, че майка ти може да отговори на този въпрос.
Дарт сведе поглед към нея.
— Ти знаеш ли за какво говори той?
Мери поклати глава. Филип въздъхна. Сега лицето му изразяваше отвращение.
— Аз не знам подробности, но тя знае всичко. Може би ще успея да освежа паметта й…
— Продължавай — подкани го Дарт, когато мълчанието на Филип се проточи толкова дълго, че търпението му се изчерпа.
— На север, в Чизън, живее барон, който се казва Рейналф Уордю. Името ти е познато, нали, Мери?
Като преглътна шумно, жената обърна лицето си към стената.
— Много странно — продължи Филип и скръсти ръце на гърди. — Косата на този мъж е светла като тази на Дарт, а и очите му са също толкова черни. Той е също толкова висок и също толкова широкоплещест. — Той разпери ръце, за да подчертае думите си. — И ако синът ти не беше прекарал толкова много години в усилена работа на полето, човек би могъл да каже, че двамата са съвсем еднакви, като близнаци. Да, близнаци. Спомни ли си вече, Мери?
Мери гледаше Дарт. Беше силно разтревожена. А синът й я гледаше с присвити, пресметливи, очи.
— Не знам за какво говориш! — каза тя упорито.
— Хм — изсумтя Филип. Явно беше, че обмисля следващите си думи. Ако Дарт не беше в стаята, щеше да набие жената, вместо да се опитва да се разбере с нея. — Та, искам да кажа, Мери, че не е ясно как стоят нещата. Или братът на Дарт е от селски произход, или Дарт е от благороднически произход. Ти би трябвало да знаеш. Е, кажи, де!
Мери се изправи до седнало положение, сграбчи силно ръката на Дарт и се наведе към него.
— Дарт, трябва да поговоря с теб, но насаме — настоя тя. Устните й бяха побелели и трепереха.
Дарт местеше поглед от Филип към майка си и обратно. Беше стиснал здраво устни.
— Отговори му! — нареди той с глас, леден като зимния вятър.
— Мога да ти обясня, сине — прошепна тя. По бузите й се затъркаляха едри сълзи.
Той отблъсна ръката й.
— Тогава го направи.
Филип заглуши смеха, който напираше на устните му. Беше му забавно. Мери поклати глава.
— Беше толкова отдавна — каза тихо тя. Главата й беше сведена надолу, а погледът й не се отделяше от скръстените й в скута ръце. — Бях само на шестнайсет…
— Първо отговори на въпроса му — прекъсна я Дарт, чийто ум работеше трескаво. — Какъв е произходът ми — селски или благороднически?
Мери вече плачеше открито. Обгърна лицето му с длани.
— Ти си мой син.
Той отново отблъсна ръцете й.
— Отговори ми!
Тя събра дланите си като за молитва и отправи поглед към отворената врата на малката колиба.
— Благороден произход… — Признанието се отрони от устните й едва преминало през свитото й, сухо гърло. — Ти си вторият син на барон Байрън Уордю.
Дарт скочи на крака.
— Коя е истинската ми майка? — Тонът му беше заповеднически.
— Жената, която те е родила, се казва Зара Уордю.
— Зара? Тогава коя си ти? — попита той. Лицето му започваше да се налива с кръв. Беше възмутен от сполетялата го неправда, която го беше лишила от полагащото му се място в живота.
Доволен, че сцената се развива и без неговото участие, Филип мълчаливо наблюдаваше двамата. Знаеше, че жената ще направи още някои признания, които биха могли да се окажат полезни.