— Ти не си виновен — каза му тихо, нежно. — Не можеше да направиш нищо. Не би могъл да предотвратиш случилото се. Съдбата е отредила така и аз не съжалявам.
Настъпи тишина. Наруши я Джилбърт, който се обърна към нея и каза:
— Какво? — извика толкова силно, че уплаши птичките, които се криеха в клоните на дърветата, и те отлетяха. — Обясни ми!
Тя неспокойно хапеше долната се устна. Гледаше упорито в гърдите му, като че ли се страхуваше да вдигне очи към лицето му.
— Ако не беше станало така, нямаше да съм омъжена сега за Рейналф. Щях да съм омъжена за Филип — поде тя, като отчаяно търсеше подходящи думи. — Както вече ти казах, Филип е лош, жесток човек. — И тук спря, защото не беше сигурна дали трябва да му разкаже всичко.
— Какво криеш от мен? Какво не искаш да ми кажеш? — попита Джилбърт, като повдигна брадичката й и се взря в очите й. Там прочете единствено несигурност.
— Филип… — Едва произнесе името му — толкова свито беше гърлото й. — Сигурна съм, че той е наредил да нападнат лагера ни.
Джилбърт я гледаше, без да премигва. А после бавно поклати глава.
— Говориш глупости, Лиз-Ан. Кой е напълнил главата ти с тези лъжи? Рейналф Уордю?
— Не — каза тя припряно, а после му разказа онова, което досега криеше.
Когато свърши, го погледна, изпълнена с очакване. И веднага се ужаси от гнева, изписан на лицето му.
— Филип ли ти разказа това?
Тя кимна.
— Да. Стана очевидно, че той познава мъжа, който… — Тя преглътна шумно, пое си дълбоко дъх, за да се успокои, изправи рамене и продължи: — Има още някой, замесен в тази история, Джилбърт. Някой, който много прилича на съпруга ми. Не може да е бил Рейналф.
— Той има ли брат?
Тя премигна.
— Това не ми е известно. Говорил ми е малко за семейството си. Всъщност това дори не ми е хрумвало… — Срамуваше се да го признае, защото то беше очевидното разрешение на проблема.
— Значи трябва да го попитаме — каза Джилбърт, завъртя се на пети и се отдалечи.
Наложи й се да подтичва, за да върви в крак с него. Двамата влязоха заедно в замъка.
Лейди Зара и Уолтър тъкмо излизаха от стаята на Рейналф, когато двамата се появиха в края на коридора. Без да каже дума, без да даде някакво обяснение, Джилбърт хвана майката на Рейналф за ръката и я дръпна обратно в стаята. Като се усмихна извинително на вцепенения от изненада Уолтър, Лиз-Ан последва брат си вътре и затвори вратата. Само след миг отвътре долетяха викове и шум и Уолтър влетя в стаята.
— Вън! — изкрещя Джилбърт.
— За какво е всичко това? — прогърмя и гласът на Рейналф. Той седеше в кресло до огъня, облечен в богато извезана роба.
— Защо си… — Лиз-Ан искаше да го попита защо е станал от леглото без нейно разрешение, но Джилбърт грубо я прекъсна.
— Нека уредим въпроса помежду си, насаме. Не искам никой друг да се намесва. — И той посочи с пръст Уолтър, който се опитваше да се отскубне от ръцете на двамата души охрана пред вратата.
— Той може да остане — каза Рейналф.
— Не, ще излезе — повтори Джилбърт.
Лиз-Ан видя, с нарастваща тревога, как Рейналф присви силно очи.
— Казах, че той ще остане.
Като знаеше, че е само въпрос на време кога двамата ще започнат да си разменят удари, Лиз-Ан се приближи до брат си и постави ръка върху неговата.
— Няма нищо лошо в това да присъства и той — каза тя. — На сър Уолтър може да се има доверие.
Решително стиснатите устни на Джилбърт й подсказаха, че той няма да отстъпи. Но молбата на лейди Зара го накара да промени решението си.
— Позволете му да остане — помоли тя тихо, като го докосна леко по ръката.
Рейналф и Лиз-Ан изгледаха остро първо лейди Зара, а после и Уолтър, чието лице изразяваше гняв и възмущение. Ревност? Да, едва сега Лиз-Ан разбра съвета, който Уолтър й беше дал. Очевидно беше, че е влюбен в лейди Зара. Джилбърт махна с ръка, за да освободи охраната, а после, все още хванал лейди Зара за ръката, тръгна към Рейналф.
— Май се оставяш да те води сърцето, когато е замесена лейди Зара, а? — обърна се Лиз-Ан към Уолтър толкова тихо, че само той да може да я чуе.
Мъжът се стресна. Когато разбра за какво говори тя, в очите му се появи искрено съжаление:
— Прекалено често се ръководя от разума — призна той.