Токораз Исто
ЯТАГАН И МЕЧ
© автор: Токораз Исто © издател: Стоян Цветкашки редактори: Христина Шопова, Владимир Фриш предпечат: Христина Шопова печат: студио “Пиксел” ООДhttp://4eti.me ™http://ekni.ga ™ISBN 978-954-25-0133-6
В романите си “Ятаган и Меч”, “Тангра”, “Артур” и “България” авторът разказва живата българска история. Токораз Исто е единственият български писател, който разкрива в дълбочина истината за древната българска религия - тангризма. В книгите е описана скритата, премълчавана и често манипулирана наша история, но не по скучния и недостъпен начин, използван в училищата и от историческата ни наука. Авторът ни отвежда във времена на слава и умело успява да ни накара да се влюбим в историята ни.
Петлогията “Ятаган и Меч” е най-голямото изследване на еничарския корпус правено досега. Еничарите, кои са те? Какви са били българите еничари? Изследване на считаните за най-добри воини в света. Това е книга за родовата памет на българите. Книга която, ако прочетете, никога няма да забравите.
Романът “Тангра” на Токораз Исто е най-големият исторически проект писан в България. Той е плод на многогодишни проучвания и изследвания на автора не само върху българската, а и върху световната история. Запознайте се с живота на първия български ювиги кан Авитохол. Научете тайната, която се крие зад името на легендарния владетел Атила, от когото са се страхували всички народи. Тайна, която е била пазена толкова дълбоко, че никой не е посмял да произнесе и която има връзка с българите.
В поредицата “Артур” приключението и животът на Авитохол този път се пренасят в Британия, по земите на келтите-друиди. Ще научите защо някои автори твърдят за Артур, че е крал на сарматите (българите) от владетелския род Дуло, каква е връзката на рицарите на кръглата маса с тиуните и “хранените хора” на българските кане, кой е мечът на всички владетели Ескалибур.
В сагата “България” е разказана историята за създаването на Златна България (днешна България) от времето на Албури - бащата на Кубрат, до последния кан на първата Дуло династия - Севар. Разказани са много неизвестни факти за историята на България, които няма откъде другаде да бъдат научени.www.orendabooks.comВ памет на баба ми Стефана Атанасова Хаджипеткова (Аскерова) и на
дядо ми Атанас Иванов Хаджиянев (Бракмов).Посвещавам тази книга на всички воини, които вървят по Пътя на българското бойно изкуство Да Дао.
© автор: Токораз Исто© издател: Стоян Цветкашкиредактори: Христина Шопова, Владимир Фришпредпечат: Христина Шоповапечат: студио “Пиксел” ООДISBN 978-954-25-0133-6
© Всички права запазени
Токораз Memo
ЯТАГАН И МЕЧ
исторически роман в пет части
четвърта част
ВОЙВОДА
Пловдив
2009
IVтом “Войвода”
7
Iглава “Велковата дупка”
ВЕЛКОВАТА ДУПКА
Пътешествието се проточи много по-дълго, отколкото Яне беше очаквал. Свободата му беше ограничавана от Ирис. Той се опитваше да се движи, колкото се може по-прикрито и незабележимо, но с красивото малко дете около него това беше невъзможно. Обиколи Диарбекир отдалеч. Беше сигурен, че Кара Мустафа скоро ще научи, че Ирис е отвлечена и ще я търси. В търсенето можеше да се включи и брат му Кара Ис-маил с хората си. Притесни се и когато наближи Истанбул. Знаеше, че Кара Мустафа или Кая може да са в града.
Преминаването през Босфора също беше рисковано. След това пътуването на Яне стана по-леко. Той премина покрай Пашакьой. Чудеше се дали да отиде и да върне коня на Маринчо Бимбеля - Страшния, но не се чувстваше в състояние да направи това. Беше мръсен, а и все още беше облечен с бурнус. Така продължи по пътя си. Пристигнаха в Козбунар привечер. Яне се радваше, че най-накрая пътуването му завършваше, за-щото вече му беше омръзнало всички да ги оглеждат. За него тук, облечен по този начин, не беше безопасно. Наистина, те двамата с Ирис представляваха странна двойка. Красивото малко момиче, облечено с богати турски дрехи, като султанска принцеса, яздещо дребно берберско конче и той - с бурнус, яздещ великолепен кон и следван от огромно куче.
Яне виждаше пред себе си могъщите извивки на Родопа планина. Тя все повече се изправяше пред очите му като тъмна зелена стена. А пред него се беше ширнала низината на Тракия. Тези двете бяха като свидетели на всичко, което беше направил досега. Изчака съвсем да се стъ-мни. Ирис тръпнеше от вълнение, съвсем скоро щеше да види баба Василка и сестра си. Тя беше прегърнала Буря и я милваше. Буря също беше надушила, че се връщат у дома и въртеше опашка. Тя пък на какво се радваше? После Яне се сети, че предния път, когато беше тръгнал на път, тук в Козбунар беше оставил Ураган. “Сигурно малкото кученце не беше преживяло само. Какво ли го чакаше в селото? Как ли беше преживяла Василка? Какво беше станало с кауците?” - всички тези въпроси се въртяха в главата му. Той държеше юздата на Аракс, а след него ходеше Ирис с повода на берберското конче в ръка. Буря тичаше напред. Яне искаше да се промъкне незабележимо. Той се прокрадваше покрай дуварите на къщите. Прикриваше се много добре, но въпреки това скоро беше надушен и ог вътрешната част на двора се дочу страшна какафония. Буря отговори, тя също лаеше като обезумяла. Вече бяха наближили дувара на къщата. Два дебели кучешки гласа се извисяваха над селото. Яне отдавна не беше чувал Буря да лае и беше забрави кол