По някое време мохабетът се завъртя така, че Марин каза:
- Бимбелови властваме над целите Източни Родопи и Странджа, дори над Загоре. В последно време обаче някакви хора, които на главите си носят кауци, се събират и нападат керваните, пазени от нас. Те пляч-косват и опожаряват в нашата земя. Яне, ти знаеш ли нещо за това? - Марин го погледна открито и без преструвки.
Яне замръзна. Той много добре знаеше кои са кауците, но беше сигурен, че от няколко години те не са се събирали.
- Не знам нищо - отговори той. - Аз бях в Йерусалим на поклонение в Божи гроб.
Яне не знаеше дали това не е провокация от страна на Марин, или наистина някои от кауците са се събирали да действат сами. Може Ши-бил или Шабан да са били? Не знаеше.
- И как да ти викаме сега? - като на шега попита Марин и смени те
IVтом “Войвода”
23
I глава “Велковата дупка”
мата. - Хаджи Яне Боляров?!
Яне се отнесе сериозно към думите на Бимбела, не искаше сега да се разсейва.
- Викайте ми както досега!
- Утре ще тръгна и ще ги избия всичките, тъй да знаеш! Ако ти си в основата на всичко това, ги спри!
- Добре, аз ще се справя - каза Яне и докосна дръжката на ортомата, която беше свил в левия си ръкав.
- А, знаете ли кой ги води? - Яне се сети, че Кара Тозю може да е събрал някаква дружина. Спомни си, че последният път съкровището от Велковата дупка го нямаше. Дали Кара Тозю не го беше отмъкнал и да е решил да води на своя сметка дружина? Яне знаеше колко лесен беше Кара Тозю в запалването и затова нямаше да се учуди, ако беше станало точно така. Сега Яне трябваше да ги предпази, които и да бяха от кауците, той можеше да ги вразуми и без това имаха достатъчно работа, вместо да се занимават с нападения. Ако Маринчо ги подгонеше, лошо им се пишеше. Яне не знаеше колко хора може да събере Страшния, но сигурно не по-малко от сто конника. Кауците бяха обречени на гибел. Кой ли можеше да е? Сотир със сигурност не!
- Не знам кой ги води, но ще разбера, защото аз ще бъда с теб! Или идвам с теб, или утре тръгвам начело на всички Бимбелови!
Колкото и да не му се искаше Яне се съгласи.
- А Божура? - попита накрая на вечерта той.
- Божура ще изпратя с четирима от моите конници до Козбунар. Кого да търсят там?
- Василка. Баба Василка - тая дето е отгледала Велко и Георги Шейтаните.
Така двамата се разделиха. На сутринта още по мръкнало Марин, нагласен като най-обикновен чобан, похлопа на вратата на къщата, в която Яне спеше. Яне вече беше готов, беше оседлал ниското берберско конче и го чакаше. Марин му метна една торба пълна със сланина. Вътре имаше самун хляб и лук. Подаде на Яне една сребърна манерка за вода, украсена като онези, дето еничарите носят на силясите си. Марин беше оседлал за себе си Звездица.
- Много ще се набиваш на очи с този толкова хубав кон! - каза Яне.
- Точно да не се набивам на очи взех Звездица, а не Аракс, защото е по-дребна и издръжлива.
Яне беше сигурен, че това нямаше да помогне. Звездица беше достатъчно впечатляваща кобила, но знаеше, че не подхожда на Маринчо Бимбеля - Страшния, известният войвода и водач на Бимбелови, да язди някаква кранта или пък магаре. Така че Яне не каза нищо повече.
Токораз Memo
24
Ятаган и Меч
Двамата мъже яхнаха конете си. Яне не се притесняваше за Божура. Знаеше, че щом Маринчо е казал, все едно момичето вече е в Козбунар. Скоро двамата напуснаха селото и минаха покрай конниците, които седяха на пост. Те явно бяха предупредени, че Страшния ще тръгва рано сутринта, защото ги чакаха в пълно бойно снаряжение. Марин ги поздрави, заръча им да си отварят очите на четири и така двамата продължиха по пътя.
Вървяха означало към Каваклий (днес Тополовград). След един ден минаха през местността Българска поляна, след още ден стигнаха Харманли, после Хаскьой, а след това се спуснаха на юг към Родопа планина. Марин беше чул, че за последен път кауците се проявили преди седмица в планината Драгойна. Това беше висок рид още преди да са започнали Родопите. Тук кауците бяха нападнали. От другата страна на Драгойна планина се намираше село, което се наричаше Караджилар (днес село Искра). Яне и Марин намалиха своя ход. Яздеха по-бавно и като че ли опипваха местността. Яне искаше да разбере какво става, кои са тези, които са извършили нападението. След Хаскьой минаха покрай местността Кенана, стигнаха до селото Семихча (днес Клокотница) и тогава Марин реши и двамата пришпориха направо през къра. Така, като ходеха по пътищата, нямаше да разберат нищо, а и кауците сигурно имаха ятаци и рано или късно щяха да разберат, че двама мъже ги търсят. След това мъжете прекосиха реката Куртдере (Вълчедере) и тръгнаха към село Сусам. “Ех, колко полезна щеше да ни е Буря сега! Тя можеше да проследи диря, да ни пази и предупреждава” - мислеше си Яне. Марин много добре познаваше този край. Той беше много по-далеч от Пашакьой и много по-близо до Козбунар и Станимака, но явно Бимбелови имаха много хора и можеха да си позволят да завземат големи територии, в които да действат. Когато Яне станеше пак войвода, щеше да договори с Маринчо Бимбела неговите юнаци малко да се приберат към Едирне и Пашакьой, там в Странджа планина, а Станимашко, Хаскьой-ско и Източните Родопи да остави на него. Дали да не започне от сега?