Двамата мъже се разбираха много добре. Марин беше много спокоен и силен, човек, на когото може да се разчита. Колкото пъти вземеше решение, винаги се оказваше най-доброто. Скоро Яне започна да му се доверява и да изпитва възхищение от качествата му.
Берберското конче също се справяше добре. Ниско и с къси крака, то много добре понасяше планината и непрекъснатите изкачвания и спускания. Яне беше доволен. Беше му жал като гледаше как Звездица, създадена да препуска, се мъчи по камънаците на ридовете.
Почти нищо не можаха да разберат за тези кауци. Нито кои са, нито кой ги води, нито къде нападат. Мъжете обикаляха като мухи без глави,
IV том “Войвода
25
I глава “Велковата дута
все около Драгойна, Мечковец и Добростан. Те ту се качваха нагоре в планината, ту се спускаха в Тракийското поле и така продължаваха да слухтят. По някое време, понеже се намираха много близо до Козбунар, Яне измисли някакво оправдание и отиде до селото. Божура вече беше там. Двете сестри бяха толкова щастливи, че пак са заедно, че въобще не му обърнаха внимание. Баба Василка отново беше зарила китабите на Велко Кесиджи. Всичко беше наред. Яне се чувстваше щастлив, отново беше в гората и имаше важна задача. Отново беше жив. Двете кучета все още се ръмжаха и баба Василка прие с радост вестта, че Яне ще вземе със себе си Буря. Така тя щеше да може да пуска огромния черен полукангал да ходи свободно из двора. Тъй като още беше бебе, ко-гато останеше по-дълго вързан, Ураган се изнервяше и почваше да скимти и да лае непрекъснато.
Яне не се бави в Козбунар и веднага се върна при Марин, който много хареса Буря.
- Нали помниш, да ми дадеш едно куче от нея?! - каза Бимбеля.
- Да - потвърди Яне. - Тя има един син, някой ден ще ти го покажа.
- Голям ли е?
- Аха - Яне потвърди.
После двамата продължиха да обикалят из селата и пущинаците. Все някъде щяха да засекат четата на кауците. Яне се притесняваше да не би Маринчо да се изнерви и да поиска да свърши набързо, но явно и Бимбела нямаше достатъчно информация и затова търпеливо обикаляше с него.
От ден на ден двамата се опознаваха все по-добре, Марин все повече се учудваше ог качествата, които Яне притежаваше и демонстрираше пред него. Един ден двамата пригладнели обикаляха планината. Буря въртеше опашка наоколо. Изведнъж тя подскочи и с лай се изстреля като куршум през поляната. Тревата не беше висока и скоро двамата мъже видяха какво беше накарало Буря да се втурне така. Тук-там над тревата се виждаше гърбът на подскачащ заек. Заекът беше почувствал опасността и сега се опитваше да се изплъзне от преследвачката си. Той беше бърз, а Буря тежка и тромава и по никакъв начин не можеше дори да го приближи. Заекът тичаше из поляната. Той явно осъзнаваше, че в гората не може да тича толкова бързо и има опасност да се блъсне в някое дърво, затова той тичаше и се въртеше така, че да остане на поляната, а тя никак не беше малка. Буря се изморяваше все повече и повече. Гъсти дълги лиги се проточиха от муцуната й. Заекът подскачаше няколко пъти, а след това се спотайваше сред тревата. Буря тичаше все по-бавно и си личеше, че скоро съвсем ще спре и ще се откаже от преследването. В този момент Яне недоволен промърмори:
Токораз Memo
26
Ятаган и Меч
- Буря, Буря, не си никаква Болярова щом се отказваш! Язък че аз съм те отгледал!
След това, за учудване на Маринчо, Яне с големи подскоци се засили и подгони заека. Той тичаше като хала, имаше нещо много леко и гъвкаво в това как се носеше над тревата. На Марин му се стори, че спътникът му само тук-там докосва земята. От много време Маринчо се възхищаваше на качествата на Яне. Той знаеше, че някога мъжът е бил башпехливан, което означаваше, че е победил всички пехливани в света и дори Кая, но сега, когато беше до него, все по-ясно му ставаше как бе станало това. Яне тичаше хем бързо, хем се беше снишил като дебнеща котка. Скоро, с един последен скок, той се разтегна във въздуха и се стовари върху земята. При скока Марин видя как новият му приятел се разтегна като хрътка във въздуха. Заекът пищеше и “плачеше” като малко дете. Яне го вдигна. Беше го хванал за ушите. Буря беше легнала до краката на Марин и тежко дишаше, а лигите й все така се точеха. Като видя, че Яне е хванал заека, тя излая с гръмовния си лай. Яне държеше заека, които риташе с крачета и се опитваше да се измъкне. После изведнъж го завъртя, така както го държеше за ушите, и с всичка сила го удари в земята. Когато пак го повдигна, главичката на заека безжизнено висеше назад.