- Готова съм, но ме притеснява прокобата на Василка, която е изрекла над теб!
- Така е. Божура ли ти каза?
- Не, баба Василка прокле и нас. Ако се омъжим за теб, тя ни прокле до десето коляно.
- Старата вещица… - не стърпя гнева си Яне. - Тя ме излъга, вече знам защо не искаше да сме заедно и да имаме деца. Тя е вещица, която е искала да унищожи змейовете от рода на Болярови, така както преди това са били унищожени змейовете на Бимбелови. Вие сте единствените останали самовили на Бимбелови, а аз съм последният змей от Болярови. Бимбеловите мъже вече не са истински змейове. Ако има друг останал змей, гой сам ще дойде при вас. Змейовете изпитват непреодолим стремеж към самовилите. Ние може би сме последните змей и две самовили на земята. Ти какво знаеш за самовилите? Разкажи ми всичко, което Василка ти е казвала за тях!
- Самовилите са красиви млади моми, които със своята красота са омайвали юнаците. Те живеят по високите планински руди рудини (поляни), край планинските езера, под сянката на елите. Те се къпят в езера, играят хоро на тяхното хоролище, летят със своите хвърковати коне по своите виролища и мятат своите стрели. Конете им са “сур-елени”. Те имат криле и хвърчат. Когато искат да отидат по-далече или да се борят с някой юнак, те възсядат сур-елени. Самовилите носят бяло облекло - много тънка бяла риза, която е като сянка и през нея прозира снагата им, която е опасана със зунища (пояс). Косите им са руси, светли и много дълги, та като летят или ходят, веят се далече във въздуха. На главата си носят венец от самодивско цвете, с който омагьосват или бильо-сват юнаците. Под мишниците си имат леки криле, с помощта на които могат да хвърчат. Хвърченето им е леко, както когато духа тих ветрец, наречен полибник. Ето какво се пее в песните:
И си язди сур-елена, сур елена шестокрилец, стремени й зелен гущер, юзда й люта змия, я камшик й усойница.
После тя запя друга песен.
Яздили са до три вили, до три вили самовили, сур-елени хвърковати.
IVтом “Войвода”
All
V глава “Боляровия хан “
Първи елен шестокрилец, други елен деветокрилец, а пък трети дванайсетокрилец.
Него язди Гюргя вила, най-млада, най-палава.
Ирис беше приближила устните си до ухото му и тихо, примамващо като лек повей на вятъра, му пееше. След малко тя продължи да говори:
- Ние, самовилите, обичаме много музиката и когато срещнем овчар го караме да ни свири на гайда или на кавал. Но всяка самовила се жени или бори с юнак.
Самовилите обичат да се къпят в езерата. Когато ще се къпят, те си събличат самовилските ризи и свалят от главата си самовилските венци - и тогава те стават моми като всяка мома, и могат да се грабят. Мнозина юнаци, па и овчари, като са налитали на такава група от самовили, сполучвали да уловят по някоя. Като се къпят те шраят, пляскат във водата и дотолкова се захласват, щото малко виждат какво става около тях.
Тоя момент издебват юнаците или овчарите, та им открадват ризите или венците и тогава ге стават същински моми и им пристават.
Самовилите са откърмили всички юнаци. Секула детенце е сукал мляко на самовила, затова е станал юнак, Крали Марко - също, чичо му Момчил юнак - също.
- Значи Момчил войвода също е пил от самовилско мляко, така ли? Сигурна ли си, че Момчил е чичо на Крали Марко?
Ирис беше учудена от интереса на Яне към Момчил войвода.
- Защо се интересуваш толкова от Момчил войвода?
- Защото Момчил е основателят на рода на Бимбелови. Ти също произлизаш от него. Разкажи ми още.
- Смятало се, че самовилите можели да причиняват силни ветрове и бури, да предизвикват суша или градушка. Въпреки красотата им хората се бояли от тях, защото те отвличали и убивали млади мъже, овчари и пътници, преминаващи през планината. Достатъчно било да те изпръ-скат с вода, не дай боже да те погледнат или ударят, за да онемееш, да ослепееш, да загубиш паметта си или да урадисаш (да се парализираш). С една дума срещата с тях носела болест или смърт. Затова хората избягвали местата, където можели да ги срещнат.
Такова е мнението на обикновените хора за самовилите, но ти знаеш, че това е едно митологично описание. Ти знаеш истината. Ние сме това, което сме!
- Можеш ли да ми кажеш нещо за змейовете?
Токораз Memo
478
Ятаган и Меч
- Какво искаш да ти кажа, ти самият си змей!
- А сигурна ли си, че съм змей?
- Така твърдеше баба Василка.
- А ако не е така?
- Змей си!
- Откъде знаеш? Разкажи ми за змейовете! Аз знам само нещата, които сам съм открил, може да има много неща, които да не знам. Може това, което ми кажеш, да обясни много от нещата, които ми се случват.
- Според народните песни и вярвания змеят е демон с образ на змия, човек и птица, с крила, крака и опашка. Тялото му е покрито със светещи люспи. Змеят е висша зла сила, пратеник на бога на злото и се стреми да разруши божествения ред. Живее в пещери, по високи планини и скали. Змейовете отклоняват или спират облаците и дъждовете, предизвикват суши като заприщват реки, пресушават езера или унищожават реколтата с дъждовни порои и градушки, причинявайки масов глад.