- Видя ли крилата ми?
- Да, какво означава тази татуировка?
- Това не е обикновена татуировка. Някога ние сме имали истински криле, но по-късно те са били заменени с ромб, който е показвал, че жената е самовила и посветена. Така сега са останали само тези четири точки - това са нашите криле. Видя ли ги?
-Да!
- Разбра ли какво означават?
- Да! С тези криле ти ме вдигна в облаците, сред звездите.
- Това са нашите криле. С тях ние можем да вдигнем всеки мъж и да
Токораз Memo
484
Ятаган и Меч
го накараме да лети. Това са нашите криле. Това е нашата сила. Разбираш ли сега?
- Да! Сега разбрах какво означават крилете и къде е силата на самовилите.
Жената излезе ог стаята. Яне се отпусна и спа като новороден. Тази вечер не сънува нищо. На сутринта се събуди и не знаеше дали това, което му се беше случило предната вечер, е било истина или сън. Яне стана от леглото. Тялото му беше вдървено. Дрехите му бяха приготвени и грижливо накатани от жените. Облече бялата си хаджийска риза, после и останалите дрехи. Внимателно и стегнато нави пояса си, наметна елека си, а на главата си сложи каука. Искаше да се ожени с каук на глава. В пояса си втъкна само красивата кама, която беше взел от Нурсултан Алиев.
В съседната стая се чуваше припрян шум. Явно жените също се бяха разбудили и вече се приготвяха. Вратата на портата се отвори и Кара Тозю наконтен се появи в двора на хана. Той беше нахлупил каука си па една страна. На ухото му, което се беше показало, старецът закачливо като млад ерген беше втъкнал стръкче здравец. В ръката си носеше бъклица, която повдигаше и канеше всички гости на хана да отпият от нея. Той беше видимо развеселен, но сам по-скоро разсмиваше хората. Гостите на хана скоро разбраха новината, че ханджията ще се жени. Всички те бяха поканени. Яне излезе пременен. Гостите на хана забелязваха камата, която беше втъкнал в пояса си. Бялата хаджийска риза изпъкваше под новите дрехи.
- Аз, Тозю Църнио и башвойводата Яне Боляров, ви каним па сватбата му! - крещеше с цяло гърло Кара Тозю. - Яне, Яне Боляров се жени! Нека всички разберат, че днес Боляровия род се събира с рода на Шей-таниге от Козбунар!
Гостите на хана все още не бяха тръгнали и не можеха и да помислят за тръгване. Кара Тозю ги увещаваше, че ще го обидят най-люго, ако не останат да почетат сватбата, него и войводата. Така хората бяха принудени да останат и поемаха бъклицата на този, който вече се наричаше Църнио. Кръсгю беше като пощурял. Той тичаше, въртеше се в кръг като изоглавен и се буташе ту в Яне, ту в баща си или пък в жените и гостите.
Ирис не беше доволна от това, което чуваше и виждаше, но нищо не можеше да направи. Скоро вестта, че ханджията на Боляровия хан се жени и че ще има зимает* се разнесе и из околните села и към хана за-прииждаха групи от гости. Скоро Инокентий се приготви да поведе младоженците към Старата черква.
- Къде е другият ти кум? - попита той Яне.
*зимает - обилна гощавка, пир, тържествено ядене
IV том “Войвода
485
V глава “Боляровия хан
- Маринчо каза, че ще дойде!
- И с един кум ще стане! - намеси се в разговора Кара Тозю. - Един кум не е ли достатъчен?
В този момент откъм Ходжиново се чу музика. Ог пътя над ниския хълм отначало започнаха да се виждат нещо като знамена. На тях обаче вместо хайдушки флагове се вееха пешкири. Музиката беше силна. Скоро се появи група мъже, най-отпред, яхнал Звездица, яздеше Маринчо Бимбеля - Страшния. Той беше засукал мустаци и приличаше на военачалник, зад когото се движи армията му. А тя беше многобройна - мъже и жени, натъкмени с най-новите си дрехи. Децата също бяха облечени като принцове. Всички бяха чисти, засмени и пременени. Кара Тозю се беше притеснявал сватбата на войводата да не бъде тъжна и малка. Той все още си спомняше сватбата на Сотир. Не искаше и войводата да се ожени по този начин. Яне Боляров не заслужаваше това. Затова бившият байрактар на кауците беше решил да включи в празнуването всички гости на хана. Добре дошли бяха и хората от околните села, дори случайно минаващите по пътя се включваха, ако нямаха някаква спешна работа. Сега обаче, когато видя Бимбелови да се задават, водени от главата на Бимбеловия род, Кара Тозю не успя да сдържи дъха си. Той извика силно и повдигна пищов над главата си. Скоро над хана се разнесе изстрел. Така байрактарят приветстваше най-големия в момента хайдутин в България - Маринчо Бимбеля - Страшния. Той гледаше Бимбелови и не можеше да не изпита гордост, че е част от този род.
- Аз произлизам от този род - каза гой в ухото на Ирис. - Ти също!
- А Яне? - попита тя.
- Двата рода - на Яне и нашият, винаги са воювали. Ти ще си първата омъжена за Боляров. Затова е дошъл самият Маринчо Бимбеля - Старшния да ви кумува!