Бимбелови вървяха бавно, а музиката им пригласяше. Всички хора, които ги гледаха, не можеха да се стърпят и тежка въздишка на възхищение се отделяше от гърдите им. Този, който беше видял тази гледка, щеше да я запомни за цял живот. Мъжете на Бимбелови до един бяха гиганти, силни и левенти. Те се движеха бавно, но движенията им излъчваха сила и самочувствие. Това не бяха хора, свикнали да се подчиняват и да прекланят глави. Силните им вратове показваха това. Веднага си личеше, че тези мъже са юнаци и хайдути, а Маринчо е техният войвода. От дясната страна на Маринчо беше Кралю.
Скоро Бимбелови стигнаха до Яне. Срещата стана пред бунара. Маринчо скочи от коня и двамата с Яне се прегърнаха. Всички наоколо, които имаха пушкала, загърмяха. Двамата най-славни водачи на родове и
Токораз Memo
486
Ятаган и Меч
войводи се бяха събрали не само в кръвно братство, но и в роднинство. Вярно, че в момента Болярови бяха слаби, но Бимбелови бяха чували от своя водач толкова много неща за водача на кауците Яне. Те знаеха, че е ставал три пъти башпехливан и бяха чували за борбите между него и Бимбеловите пехливани. Сблъсъкът между Марин и Яне беше възпят в песни. Песни се пееха и за Яне Боляров. Така че сега всички мъже искаха да видят водача на Болярови. Те, които винаги бяха искали да унищожат Болярови, сега, когато от тях беше останал само един, го подкрепяха. От тази сватба може би щеше да започне нов възход на Болярови, пък един ден можеше пак да се изправят едни срещу други.
Гостите на хана, които представляваха страната на младоженците, не знаеха, че Бимбелови ще са тук и повечето от тях се притесниха. Всички бяха чували ужасни неща за твърдостта и непреклонността на Бимбелови, за твърдата ръка на Маринчо и знаеха защо го наричат “Страшния”. Отначало те бяха много притеснени, но скоро се отпуснаха като видяха, че Бимбелови са дошли с добро.
След като поздрави Яне, Маринчо се приближи до Ирис. Тя му целуна ръка. После Кралю дойде да поздрави Яне като свой учител в пехливанската борба. От одеве те двамата с Кръстю се гледаха изпитателно като котка и куче. Кръстю трябваше да помогне на Инокентий и той му беше сложил бяла дреха отгоре.
- Какво сте се ококорчили, бре? - извика им Кара Тозю и тупна двамата по гърбовете. - Вие сте роднини, така да знаете! Я се прегърнете!
Двамата се прегърнаха, но се стискаха силно. Кръстю беше облечен с монашеската дреха, но не отстъпи на Кралю. В този момент Кара Тозю поздравяваше Маринчо. Много пъти, по заръка на войводата, гой беше ходил в Пашакьой и двамата добре се познаваха. До тях се чу пъ-шкане. Прегръдката на двете момчета беше прераснала в стискане и бо-ричкане. Никой от двамата не искаше да отстъпи. Лицата им се бяха зачервили. Те се стискаха силно с цел да откажат и прекършат другия. Явно по-големият Кралю вземаше надмощие, защото бавно започна да вдига Кръстю от земята. Синът на Кара Тозю и внук на Кара Колю не се предаваше, той също се бореше да извади дъха на Кралю. В този момент силен шамар зад врата на Кралю накара шапката му да отлети.
- Какво правите, бре! Дошли сме на сватба, а не да се борите! - извика Маринчо, а веждите му се бяха свъсили. Кръстю също “изяде” един шамар от баща си. Хората се успокоиха, защото всички се бяха притеснили, докато гледаха двете момчета. След това Инокентий поведе младоженците, а след тях бавно пристъпваха Кара Тозю и Маринчо Бимбеля.
Сватбата се проведе в Старата черква. Инокентий ги венча, а кумове им бяха Маринчо и Кара Тозю.
IV том “Войвода
487
V глава “Боляровия хан “
Това беше най-голямата сватба виждана досега. Всеки човек, който минеше по пътя, се отбиваше и оставаше в хана. В двора на хана горяха много огньове. Бимбелови си издигнаха палатки. На огньовете се варяха курбани, а Кара Тозю изпече на чевермета повече от десет коча. Булките на Бимбелови се грижеха за това пред всеки от гостите да има достатъчно храна и пиене. Всички се веселяха. Ядоха и пиха три дни и три нощи. Тази сватба беше чудо невиждано. Идваха хора от всички села и си отиваха, за да разкажат в къщи какво са видели. Никой от гях не си тръгна с празни ръце. Музиката не спря да свири три дни и три нощи. Всички разбраха, че това е царска сватба. Като царе изглеждаха и двамата мъже - Яне Боляров с камата в пояса и Маринчо Бимбеля - Страшния.
Чак след три дни Бимбелови си тръгнаха. Те тръгнаха така, както бяха и дошли - бавно и невъзмутимо като река. Музикантите вървяха пред тях и ги водеха. Марин яздеше отпред Звездица, като че ли предвождаше армия. Макар да бяха яли и пили три дни и три нощи, Бимбелови се оттегляха като войска след победа и с нищо не показваха, че на някои от тях някои дни и нощи им се губеха.