- Ти?!? Ти?!? Ти?!?
край на четвърта част
Токораз Memo
492
Ятаган и Меч
APPENDIX IV
Многократно се сблъсквах с мнението, че българските бойни изкуства не са живи, а уменията ни са загубени, че познанието за тях не се е запазило, че те са изчезнали. Всички казваха: “Да, някога сме били славни воини, но днес не е останало нищо от това!” Това не е вярно. Повечето изследователи не са имали желание и възможност да изследват съсредоточено тази сфера. Някои от българските родове са запазили паметта за бойната слава на българите. В книгата се разказва за няколко такива рода, но те са много повече. Лицата и събитията, които са описани в книгата, са реални. Истински са както събитията, историите и имената на турските велможи и воини, така и тези на българските войводи и хайдути. Някои от тях са обобщени образи, но повечето са напълно реални. Аз посветих живота си на изучаване на българската история, но не такава, каквато я учим от учебниците по история, а живата история, която ми беше разказана от народни разказвачи, от майстори на пехливанската борба. Проведох много експедиции и събрах много сведения. Като плод на многогодишните ми търсения в тази област създадох българско бойно изкуство.
В книгата са описани методите за подготовка на хайдутските чети. Техниката на работа с медж, наречена “а ла франга” е била създадена от Чакър войвода. Описани са методи от четите на Ангел войвода, Вълчан войвода, Индже войвода, Чавдар войвода и Калифер войвода. Изпитите и подготовката на хайдутите са били много популярни за Хаджи Димитър и Стефан Караджа, дядо Ильо и Алтън Стоян.
Използвах сведения и за Добри войвода, Маринчо Бимбеля - Страшния, Кара Колю, Детелин войвода, Видол войвода, хайдут Караджа, дядо Млъчко и Чоно Чорбаджи от Калофер, Хайдут Генчо и дори от жените войводи: Румяна войвода, Рада войвода, Гуга войвода и нейния мъж Браню хайдутин, които са от Болярци.
В книгата “Ятаган и Меч” е описана историята на моя род.
Болярченци винаги са били известни със своята суровост. Там мъжете все още са истински мъже и нещата се уреждат като преди стотици години. И днес все още властва законът: “Око за око, зъб за зъб!” Кръвта се наказва с кръв, а убийството - с вендета. И никой не може да спре повика на кръвта.
Ако посетите село Болярци и се спуснете надолу по баира, ще стигнете до училището. Застанете пред главния вход, вляво ще видите пано, на което пише: “Векове от слава забулени в мрак.” Читателю, ти познаваш този мрак, защото аз повдигнах за теб завесата и ти го видя, дано
IV том “Войвода
493
APPENDIX IV
си го опознал, харесал и обикнал! Защото аз разбрах кой съм едва след като научих всичко това. Сега знам кой съм, приемам се и се харесвам. Сега знам къде е моята сила и защо съм българин. Знам защо не бива никога да мразя, защото всички, които днес крещят срещу този или онзи, крещят срещу предните и срещу себе си. Те плюят на себе си и мразят другите и различните, оковавайки душата си и превръщайки се в тесногръди нещастници. Никога не допускайте омразата да ви води! Аз ви предлагам да обичате. Аз обичам предните си, уважавам и се прекланям пред изборите, които те са правили. Осъзнавам колко тежка борба са водили и колко трудно им е било. Не съм като егоистите, които смятат, че светът започва с тях и че тяхната болка е най-важната и значима на света. Не допускам пропагандата на политиците да ме превърне в елементарен човек, крещящ, а не мислещ. Не искам слаби хора, които не познават предците си, да формират възгледите ми. Аз знам откъде произлизам и никой не може да се изправи пред мен, защото това означава да се изправи пред всичките ми предци. А кой смее да събуди духовете на дедите ми: на Ибрахим (Петко), Яне, Първан, Вълчан и Велко, Иван и Атанас? Кой смее да се изправи пред мен и моя боен дух? Това са моите предци, това са хората, които непрекъснато са до мен. Това съм аз, но вие, читателю, също имате своите предци, които са не по-малко значими и славни от моите, така че почувствайте повика на кръвта и се възползвайте от него!
Днес от нас зависи дали за времето, в което живеем, няма да казват, че е било забулено в мрак и дали това време ще бъде век на слава. Смятам, че днес ние също живеем във век от слава, който отново е забулен в мрак. За мен днес борбата продължава. Аз, наследникът на Бракмови и Аскерови, на Болярови, създадох българското бойно изкуство “Да Дао”. Най-тежките ми битки тепърва предстоят, а вие решете сами за себе си какви искате да бъдете, като какви искате да ви запомнят и искате ли да бъдете до мен.