- Спри веднага! - каза Яне.
Кучето спря да лае и се заслуша за миг. Гласът като че ли беше проникнал в твърдата му глава и то го беше чуло. Ураган се огледа глупаво, все едно, че не можеше да определи откъде идва гласът. Явно гласът беше прозвучал вътре, в главата на полукангала.
Яне реши да се възползва от това, че кучето беше млъкнало. През цялото време той не беше спирал обучението на Буря и много добре знаеше как да възпита Ураган. За съжаление кученцето беше пораснало без него и той беше изпуснал няколко тъй важни месеца. Не биваше да губи нито миг, защото това означаваше да “изпусне” кучето. Едно куче не
Токораз Memo
10
Ятаган и Меч
го ли възпиташ до година и половина, после е много трудно, почти невъзможно да го направиш. Яне трябваше да започне обучението още сега. Със същия глас той каза на черния като Шейтан звяр:
- Седни!
Кучето се подчини, но някак с неохота, като че ли някаква сила го принуждаваше да изпълни заповедта на мъжа, а то не искаше.
Яне тръгна към къщата, но остави кучето така неподвижно и до последно поглеждаше назад, за да му се скара, ако помръдне. Когато стигна къщата, видя как баба Василка беше прегърнала Ирис, а от очите й течаха сълзи. Ирис се беше сгушила, така че съвсем не се виждаше. От стаята на момичетата беше излязъл дядо Личо.
- Как е Сотир? Какво стана е него? Къде е? - попита Яне, когато нещата малко се успокоиха. Той отиде и горещо поздрави стареца, който се беше малко пооправил. Дядо Личо изглеждаше по-добре, личеше си, че Василка го е хранила и се е грижила за него.
Макар да беше вечер, времето беше хубаво. Лятото все още беше в разгара си. Вечерта беше топла и мека, из въздуха се носеше ароматът на лято, на рохка, току що изорана земя, доскоро напичана от слънцето, на свежа зеленина и откъсната зелена трева, на живот. Цялата нощ беше изпълнена с живот. Яне вдигна поглед и се загледа в небето. Гледаше звездите, които потрепваха там високо горе, чуваше шумовете на нощта и се усети жив. Усети се на мястото си, в дома си. Това беше неговото място. Опита се да си спомни картата, която льо Комб му беше начертал там, върху пясъка в пустинята, и да си представи откъде идва. Представи си Истанбул, Анадола, Диарбекир, Сирия, Дамаск, Йерусалим. Сам не можеше да повярва колко далеч беше ходил. Сега обаче беше тук, беше се върнал у дома. Вдиша омайния въздух. Той му беше толкова познат, беше някак мек, изпълни гърдите му и го накара отново да се чувства жив и на мястото си.
Така Яне се лашкаше в мислите си от една крайност в друга, от това, че е дребен и незначителен, до това, че е герой, змей и че един ден за него ще се пеят песни и ще се разказват легенди.
Младият мъж последва жеста на старата жена да влязат в къщата. Яне познаваше Василка като корава жена и вещерка и сега му беше трудно да повярва, когато старата жена влезе и тежко се отпусна на едно от трикраките столчета. Дядо Личо седна до нея. Ирис се беше вкопчила в баба си и не я пускаше. Яне беше уморен, но остана прав. Василка му казваше какво да направи, а Яне точно го изпълняваше. Старата жена го накара да стопли храната. Дядо Личо стана и донесе паралията. Яне разсипа храна за двамата с Ирис. Двамата старци бяха яли още по светло и дори си бяха легнали. Яне и Ирис изядоха всичко, което
IVтом “Войвода”
I глава “Велковата дупка
имаше в гърненцето, и дори го отопиха със залъци. Досега Яне като че ли не беше усещал глада.
- Кажи какво става! - попита той, когато свърши с яденето и се напи с вода от чучурчето на стомната по онзи майсторски начин.
- Ми, нищо - каза баба Василка. След това изми личицето на Ирис, която се мръщеше и се дърпаше. Личеше си, че й е неприятно, но старицата изми със сухата си шепа личицето й. След това, без да се вслушва в мърморенето й, я отведе до миндера, където допреди малко беше лежала самата тя, и я сложи да спи, като я зави с леко одеяло. Ирис ие беше доволна от това и се цупеше през цялото време. Преди да си легне, с тънкия си гласец, тя каза:
- Бабо, къде е Божура?
Баба Василка я сгълча и я зави през глава. Това сигурно беше, за да не задава повече въпроси. След това се обърна и се присъедини към мъжете, които вече бяха оправили масата. Тримата седнаха на ниските трикраки столчета. Въпросът, който Ирис беше задала, се въртеше и в главата на Яне. “Къде е Божура?”