- Защо? - Яне отново прекъсна старата жена. Той усещаше, че тя е обсебена от мрачни мисли и искаше да я изведе от това състояние, като се пошегува. Старицата обаче като че ли не забелязваше това. Тя продължи да говори.
- Грижи се да се изпълни заветът на Вълчана! Сега всичко е в твои ръце! От теб зависи дали ще я има България, или не! Пази момичетата! Те са наследници на Шейтановите! Освен това помни, че си змей и никога, запомни, никога не трябва да вземаш за жена самовила!
- Значи не трябва да се женя за Божура или Ирис! Коя от тях е дъщеря на Велко? - попита Яне.
Старата жена се сви, като че ли Яне я удари.
- Запомни, ако се ожениш за някоя от тях, те проклинам, теб и рода ти до десето коляно да бъдете проклети! - докато говореше, старата жена свали кесирията от главата си и разтвори ръце, като че ли призовава самия Бог за свидетел. Яне настръхна. Не можа да разбере защо старата жена го закле така. Той нямаше никакви намерения към Божура и Ирис. Беше се пошегувал. Та те бяха деца. Той беше по-скоро като техен баща. Как можеше старата жена дори да си помисли, че той ще се ожени за тях. Това беше немислимо. Именно затова Яне въобще не се притесни от проклятието, не го взе на сериозно и спокойно гледаше жената, която стоеше с разтворени ръце.
Ураган като че ли усети драматизма на случващото се, защото глухо, но дълбоко като от преизподнята, изръмжа. Той също спомогна за това проклятието да добие някаква мистична и почти религиозна дълбочина.
Тази вечер се бяха случили много неща, Яне се чувстваше уморен, но в същото време не му се спеше. Василка отиде да си легне, а Яне остана и поседя още малко на миндера.
На сутринта Яне стана и се почувства готов за нов живот. Макар да беше спал малко, беше готов за пътуването. Дядо Личо му помогна да се
Токораз Memo
16
Ятаган и Меч
изкъпе в самия двор, след това облече новите дрехи, като преди това ги провери дали някъде нямат скъсано, протрито или изцапано. Препаса силяха си, а в него втъкна меча, кесиджийската кама и пищова на Кара Тозю. После се сбогува с дядо Личо и Василка, като й напомни да скрие китабите. Отиде в плевнята, потупа Буря и й заръча да пази къщата. Отвърза Аракс. Отряза парче от въжето. От него щеше да си направи орто-ма. Зачуди се дали да вземе берберското конче. Ако оставеше Аракс на Маринчо, как щеше да се върне? Освен това е него щеше да бъде и Божура. В къщата берберското конче нямаше да им е от полза, нито Василка, нито дядо Личо, нито Ирис щяха да го яздят. Така че Яне слезе от седлото на Аракс, отвърза берберското конче, завърза го за седлото отзад и така тръгна на път. Когато напускаше къщата, погледна Ураган. Кучето беше черно като смъртта, а зъбите му бяха огромни и бели. “Самата смърт!” - каза на себе си Яне. Сети се за Инокентий, който искаше да нарисува самото зло. - “Ще му хареса” - помисли си Яне и се усмихна.
- Не ги пускай двете кучета заедно! - заръча Яне на Василка. - Като си дойда, аз ще го направя!
Яне тръгна да излиза през портата, но Ирис се затича и се вкопчи в крака му.
- Бате Яне, бате Яне! - Яне дръпна поводите на Аракс. - Обичам те! - каза момиченцето. - Благодаря ти, бате Яне, и да доведеш Божура!
Явно момиченцето вече беше разбрало къде отива Яне. Той се усмихна и примижа. После сбута Аракс да тръгва. Напусна селото бързо и без да привлича внимание върху себе си.
Движеше се бързо, но не прекалено. Искаше да запази дрехите си чисти и когато стигнеше в Пашакьой, да бъде чист и отпочинал. Това, че сменяше конете, беше добре за тях и те не се преуморяваха. Още първата вечер си изработи ортома. От един тюфекчия* в Хаджи Елиз махала взе сачми и си изработи кесиджийското оръжие.
През целия път докато яздеше,-Яне си мислеше какво да каже на стария Бимбел или на Маринчо. Въпреки това, когато на пътя за Пашакьой пред него се изправиха двама конници от Бимбелови, Яне не намери думи. Добре че мъжете също бяха стъписани. Те трябваше да стоят на пост, но бяха слезли от конете и се разтъпкваха. Когато Яне се появи по пътя, те се опитаха бързо да се качат на конете, да нагласят оръжията си и да си придадат страховит вид. Яне ги изчака и те се почувстваха сконфузени. Когато обаче застанаха пред него, вместо да го питат кой е, те му казаха:
- Кого гърсиш?
*тюфекчия - майстор, койго се занимава с производство и поправка на оръжия. Те обикновено продават и барут за джепане.
IVтом “Войвода”
17
Iглава “Велковата дупка”
Яне беше неподготвен за този въпрос. Той търсеше Вълчо, защото само старейшината можеше да разреши Божура да тръгне с него и да отмени заповедите на Марин. Яне беше сигурен, че именно Марин Бимбеля - Страшния е заповядал Божура да остане в Пашакьой. Много добре си спомняше как се беше държал той предния път и какво беше казал, когато беше видял Божура. Явно заплахата на Яне не беше свършила работа.