Сега Яне не знаеше кого иска да види - Вълчо или Маринчо. Най-накрая реши и каза:
- Идвам да видя Вълчо Бимбеля.
- Вълчо? - мъжете бяха изумени. - Кой си ти? Не знаеш ли, че Вълчо почина?
Яне се стъписа, но все пак отговори:
- Аз съм Яне Боляров.
Мъжете се стъписаха.
- Аха, ето от къде те познаваме! - мъжете настръхнаха.
- Тогава искам да видя Маринчо Бимбеля - Страшния!
- Маринчо? За теб не е никакъв Маринчо, а Марин, а ще му викаш Страшния, когато се изправи пред теб!
Яне се засегна, искаше да отговори на Бимбеловите воини, но се стърпя и замълча. Двамата мъже стояха неподвижни и го гледаха право в очите. Яне се чудеше дали двамата ще го съпроводят до селото, но тогава пътят щеше да остане без защита. Ако пък само единият тръгнеше с него, Яне можеше да нападне придружителя си. А ако бяха трима или четирима? Не можеха да го пуснат просто ей така. Докато се чудеше как ще постъпят Бимбелови, единият от тях извади пищова си от силяха. Яне го гледаше изумен, но вместо да изпразни табанджията пищов в гърдите му, той гръмна нагоре във въздуха.
Яне още не беше проумял какво става, когато отдолу, от селото, в га-лоп пристигнаха десетина конника, всички въоръжени до зъби и със страховит вид. Яне отново изпита гордост от вида на воините и в същото време съжаление, че Бимбелови бяха толкова силни, а Болярови - слаби.
Мъжете явно действаха по предварително уговорен знак. Ето как ставаше при Бимбелови. Пазачите сигнализираха, а бойна група, която сигурно чакаше в селото, веднага отиваше да отблъсне нападение или каквото там се наложи.
Двамата пазачи обясниха на групата кой е Яне. Повечето мъже си спомняха борбата между Яне и Бимбеловите пехливани, както и между Яне и Маринчо Бимбеля. Всички те го гледаха намръщено и бяха сигурни, че мъжът пред тях няма да живее дълго.
- Нали си спомняш какво ти каза Марин, да не идваш повече тук!? Ти
Токораз Memo
18
Ятаган и Меч
си Боляров, какво правиш тук? Твоето място не е тук?
Мъжете нападаха Яне с думи, но той се правеше, че не ги чува. Така целият ескорт, който водеше Яне, влезе в селото. Явно цялото село беше чуло изстрела и всички бяха наизлезли пред къщите си или надзъртаха зад дуварите. Всички оглеждаха Яне и го обсъждаха като панаирджийска мечка. Много от хората явно се сещаха кого водят пазачите, за-щото го сочеха с пръст и мълвяха името му. “Яне Боляров! Яне Боляров! Башпехливанинът!” - това чуваше Яне. Вълната вървеше заедно с него и заливаше Пашакьой. Тогава Яне се сети за песента. Дали някой ден същите тези хора няма да пеят песента за него? А може би Бимбелови ще пеят песента за Маринчо Бимбеля - Страшния, който победил Яне Боляров башпехливанина? Дали не му предстоеше съвсем скоро да влезе в последната си смъртоносна битка? Битка на живот и смърт.
Докато вървеше из селото, Яне прекрасно си спомняше всяка тревичка, всяко дърво, дувар и керемиди на къщите. Всичко. Предният път беше минал оттук, а и беше пребивавал през цялото време в онова кесиджийско състояние, при което сетивата му бяха изострени, запомняше всичко и чуваше дори най-тихия звук. Дали това състояние имаше връзка с интуицията? Сега почувства същото. Движеше се като кесиджия. Сетивата му бяха изострени докрай, а тялото му беше готово във всеки момент да реагира. Намираше се в такава концентрация, в която духът, душата и тялото му бяха в единение. Той изразяваше една обща воля. Почувства толкова силно съсредоточаване в себе си, сякаш беше изкован от желязо. Той беше като острието на меч - неунищожим, ненара-ним и безсмъртен. Струваше му се, че може да се изправи срещу стотици воини и те дори нямаше да успеят да го докоснат.
Така Яне яздеше към мегдана, където се беше борил с Маринчо Бимбеля и беше прекарал цяла седмица. Макар да беше обграден и съпровождан от силните воини на Бимбелите, той беше извисил снага над тях. Може би изправеният му като струна гръб и едрият висок Аракс правеха така, че Яне да се извисява над останалите воини. Нямаше човек, който като го види, да не въздъхне с възхищение. Такава красота, сила и достолепие излъчваше този мъж! Това беше воин! Който го погледнеше, не можеше после да отмести поглед към останалите конници. Яне беше змей и като че ли някаква сила и светлина се излъчваха от него. Хората го гледаха, виждаха човека, но усещаха змея, а той ги покоряваше с красотата и могъществото си, с прадревната си сила и присъствие. Бимбелови също бяха змейове, но Яне беше нещо различно, той не показваше силата и твърдостта на змея, а неговата власт. Той беше триумфиращ, горд змей, който е призван да властва, но дори не му се налагаше да използва или демонстрира силата си. Той властваше, за-