Яне поиска да каже нещо, но Марин продължи:
- Другия си син ще нарека Вълчо, на баща ми!
При тези думи хората се развикаха и приветстваха това негова решение. Яне разбра, че Марин само го използва като повод, за да обяви на съселяните си какво е замислил да прави. Той сигурно още беше в траур заради смъртта на баща си и сега за пръв път можеше да им съобщи защо беше кръстил първородния си син Кралю, а не Вълчо, както те може би бяха очаквали. Хората сигурно много повече ги интересуваше това, отколкото съдбата на някакво бедно сираче. Яне погледна Божура. Досега Марин беше говорил за нея като за неодушевен предмет. Сега я видя по нов начин. Вгледа се в големите й тъжни, черни като маслини очи. Това бяха най-тъжните очи на света. Той усети, че тя иска да се
IVтом “Войвода”
21
I глава “Велковата дупка
прибере с него в Козбунар. Може там да не беше толкова богата и да не се обличаше така, но там беше нейният дом, онзи свят тя познаваше, там бяха Василка, Ирис, Буря и Ураган. Там, близо до руините на къщите близнаци, беше нейният свят, нейният дом. Яне трябваше да си я вземе, такава беше волята на баба Василка, на Велко и Георги и неговата воля. Самата Божура също искаше това. Яне гледаше тъжното момиче и сведения й поглед. Колко сила имаше в това дете! Дали Божура не беше дъщеря на Велко? Толкова сериозна и съсредоточена беше тя. Той щеше да я забере със себе си. Скоро хората от Пашакьой утихнаха, успокоиха се и Яне успя да каже нещо.
- Тя, Божура, може да ти е роднина, но баща й я даде на мен! Освен това тя си има сестра, с която да израсне!
След това Яне съвсем тихо, с шепнещия глас - този, в който имаше много сила, каза като гледаше към Марин.
- Дай си ми момичето! - не знаеше дали водачът на Бимбелови го е чул и разбрал, но Яне му го каза. Той по-скоро го каза на змея в Марин. Знаеше, че всеки, който се изправи пред него, ще му се подчини. Хората се държаха така, все едно не бяха чули последните му думи и шепота му.
След малко всички зашумяха и Яне разбра, че думите му са им направили впечатление. Беше успял да каже правилните думи. Те никога нямаше да допуснат две сестри да израснат разделени. Марин беше сгрешил. Ако беше взел и Ирис, щеше да спечели. Яне благодари на себе си, че беше решил да не минава през Пашакьой на идване, за да остави Аракс на Марин. Тогава той щеше да е с Ирис и като нищо можеше Бимбелови да решат да задържат и двете сестри. Тогава, без да знае това, той беше продължил и сега точно това се беше оказало решаващо. Дали не беше постъпил онзи път така заради интуицията? Не можеше да се сети, но сега това нямаше значение.
- Тя, сестрата на Божура, при теб ли е?
- Да, при мен е! - побърза да отговори Яне, за да не бъде пак контриран.
Марин мисли, мисли и разбра, че няма какво да отговори. Той смекчи тона си и каза:
- Тази вечер си мой гост, Яне башпехливан, а утре ще вземеш Божура и може да си ходиш по живо, по здраво - всичко това той каза с голямо съжаление. Яне разбра, че не му се иска, но Марин беше човек на чесгта и не можеше да постъпи по друг начин.
- Искам да ти благодаря за това, че ми услужи с това великолепно животно Аракс - каза Яне. Аракс като чу името си се разтанцува и всички наоколо въздъхнаха от възхищение.
Токораз Memo
22
Ятаган и Меч
Скоро хората от цялото село започнаха да се разотиват по къщите си или да се прибират зад оградите, като продължаваха да шумят. Всеки искаше да разкаже на останалите какво беше чул и да разбере от тях, ако имаше нещо, което сам не е разбрал добре. Яне беше заведен в къщата отсреща, която вече толкова добре познаваше и в която беше живял цяла седмица заедно с Мирза. Той предаде Аракс на един от хората на Марин. След като влезе в стаята си споменът за Мирза оживя пред него. Скоро трябваше да го навести, защото в него беше останала кесиджийската му кама, изкована от Диньо Циганара. Тя беше точно копие на камата на Велко Шейтана, също като камата, която сега беше вмъкната в силяха му. Дали двете ками наистина си приличаха? Спомни си за легендата. После обаче махна с ръка. Трябваше да се приготвя за зи-мает. Вече се беше стъмнило. Яне бързаше не заради гощавката, а за да види Божура отблизо.
Скоро двамата с Марин седяха един до друг на софра отрупана с храни и всякакви сладости: баклави, халва и локум. Яне ядеше малко и внимателно, като че ли очакваше да го отровят с храната. Той гледаше Божура, която беше свела поглед и някак не смееше да го погледне. Яне не можеше да разбере какво се беше случило. Гощавката вървеше добре. Освен Марин на масата бяха насядали още няколко от мъжете на Бимбелови. Явно това бяха най-знатните от тях. Сред гях бяха и двамата, на които Яне беше поверил Божура. Той постоянно се изкушаваше да им потърси отговорност защо те не бяха спазили неговата дума, но знаеше, че това ще изостри разговора, а засега всичко вървеше добре и войводата на кауците не желаеше това. Той беше успял и щеше да отведе Божура със себе си, така че какво повече можеше да иска? Реши да премълчи и се задоволи само да им мята гневни погледи.