Захвана се Проданова сватба; а сватбата е добро нещо, момчета! Всеки пее, всеки играе, всеки се весели — всяко зло се заборавя, всяка мъка престая и всякаква тъга бяга от сватбата. В нашето село сватбата стая не така, както в градовете, дека нашите българи са се огърчили и заборавили са, че са българи и християни, а по старият обичай. Като венчеят унакът и невястата, то ги поведат у дома им и всички вървят ред по ред. Най-напред вървят циганите и свирят, след тях мъжете, па деверите, които водят невястата; след невястата вървят зълвите и кумата; а след тях жените, па унакът с момчетата и със своите другари. Свекървата среща сватбата на дворът, весела-превесела; играе тя своята свекървска игра и пита деверите:
— Що ми водите, сиви соколи?
— Юнак младоженец и мъдра невяста — отговорят деверите.
— Нека да се позлатят устата ви! — казва свекървата и обръща се към зълвите и калините: — Що върви пред вази, момиченца-мястовиченца?
— Млад юнак със златни ръце, (работник), въртокъщница, кротка и тиха невяста, като мед и масло — отговорят зълвите.
— Да даде господ, щото и из вашите уста да протече мед и маслои в ръцете ви всякога да бъде мед и масло.
Тогава свекървата се обръща към невястата и пита я:
— А ти какво носиш в къщата ми, моя снахо, мила?
— Срекя (щастие) и юнак син — отговаря невястата.
— Нека доброто да те не оставя, медена моя снашице! Нека всичко да ти иде добро, кротко, сладко и весело! Нека даде господ и унуки да дочакаш!
Невястата се кланя и целува у свекървата си ръка; а свекървата я целува по челото и по страната. После това тя се обръща към синът си и пита го:
— А ти, синко, що ми носиш?
— Другар, мамо, другар ти водя, който ще да дели с мене и зло и добро, и тъга и радост и който ще ми помага навсякъде и във всичко. Аз, мамо водя добър човек в къщата ти, който ще бъде мене помагач, тебе отменица, а тату служебница. Тая моя невяста ще да ми роди син и помощник, а вам унуче и утеха на стари години.
— Нека господ те чуе, синко, и да те благослови и с двете ръце! — казва свекървата, после се обръща към всичките сватове и пита ги: — Ами вие, сватове, що ми носите?
— Благодат господня и добро в къщата ви — отговарят сватовете.
А тя им казва:
— Когато всички вие ми носите добро и благодат, то нека ви благослови господ и да даде всякому кой каквото иска и щото му тегли сърцето: на унаците — добри и весели невести; на девойките — работни и пъргави унаци; на старците — добри и хрисими снахи; на бабичките — добри и почетни синове; на жените — добри мъже; а на мъжете — мъжко коляно, което да се размножава до дванайсет синове, а от всеки син по дванайсет унуки! Заповядайте, заповядайте! — продължава тя. — Вие ми носите срекя, нека ви дава господ срекя и вам!
Свекърът очаква сватовете пред вратата и като се приближат до него, то той ги прегръща, целува ги и пита своята баба:
— А що, бабо, какво ни носи чедото и неговата гълъбица?
— Здраве и добро! — отговаря свекървата.
Свекърът още веднъж целува синът си и снахата си и казва им:
— Заповядайте, заповядайте в къщата ми и подмладете я, развеселете я, накитете я! — После се обръща към синът си и казва: — Я кажи ми, синко: каква невяста си довел и каква препелица си донесъл в къщата ми?
— Кротка като агне, работна като пчела, хубава като паун, сладкоречива като славей, весела като лястовица — отговаря младоженецът.
— Нека всичко да ви върви напред и да тече като бистра река! — отговаря бащата и прегръща дечицата си трети път. Тогава се обръща къде сватовете и казва им: — Добре дошли, заповядайте, господари сватове!
Тогава входи в къщата невястата с деверите, после кумът, помайчимите, побащимите, кумата и другите сватове и всичките сядат да пият ракия и да благославят, кой както знае и колкото може. Весела е българската сватба!
Продановата сватба се влече цяла неделя. После сватбата всеки отиде по работата си: едни на лозето, други на нивите, трети на кукурузът. Продан с невястата си отидоха да жънат.
В нашето село, когато се някой жени, то в четвъртък после сватбата невястата ходи първи път на гости у майка си на миене; тя последен път мие главата си в бащината си къща. Заедно с невястата ходи и младоженецът, и свекървата, и деверът, и калината. Продан после сватбата в четвъртък станал рано и рекъл на своята гълъбица:
— Днеска, мое пиленце, ние ще да идеме у майка на гости; ала по-напред я вземи ти сърпът и да идеме на нивата да поработиме — работно време е сега.
Латинка прибързала, донесла два сърпа, единът из тях подала Продану и рекла му полекичка: